Княгиня Пустовойт забеляза, че двамата си размениха погледи, и грубо дръпна Анфиса за плитката. Тя изписка, а Дегустатов каза:
— Княгиньо, без такива старорежимни шегички. Анфиса може би ще ви даде десет точки аванс.
— Какво ще ми даде?
— Нищо няма да й дам — каза Анфиса.
— Карайте така — насърчи я Дегустатов. — А сега, другари, влезте в стаите, настанете се, пък аз ще изтичам до склада да ви дам чисто бельо, не ми се свиди. Мой дълг е да се погрижа за вас. За плащането не се тревожете, ще се оправим. Лампите се палят ето тук и тук, тази стая за охраната, тази за ръководството. Леночка засега ще бъде в стая с две легла. Ако няма какво да питате, ще ви оставя за няколко минути. Всичко трябва да върша сам, искам да ме разберете правилно.
— А къде се ходи повънка? — тихичко го попита старецът Ерьома.
— По коридора, последната врата, вдясно.
Дегустатов си спомни как трополеше в тоалетната вълшебният кон и реши да не придружи стареца дотам. Нека сам се сеща кое за какво е. И изпита дори известно злорадство от това.
Преди да тръгне, Дегустатов щракна два-три пъти електрическия ключ. Показа им как се палят лампите. Очакваше отново да паднат в краката му. Но те не го сториха, сигурно защото крушките в коридора и в стаите бяха слаби, по петнадесет свещи.
Той намери чистачката леля Шура и домакинката Александра Евгениевна в дежурната стая. Пиеха чай от електрическия самовар.
— Къде бяхте, Иван Юриевич? — каза Александра Евгениевна, щом видя набитата, широка в раменете и в бедрата фигура на директора… — Района ли проверявахте? А ние се тревожехме, че чаят ще изстине.
— Нещо ново? — запита Дегустатов.
— Нищо. Обаждаха се от строителната дирекция, питаха имаме ли нещо против, ако ни отпуснат етернитови плочи.
— Безразлично ми е дали ще е етернит, или слама — само покривът да не тече — каза Дегустатов. — Готвят ли се да идват някои от града?
— Не са се обаждали.
— Тогава ето какво: донеси ми дванадесет комплекта спално бельо и одеяла.
— Ама защо? Още няма никаква смяна.
— Има смяна. Пропуснала си, Александра Евгениевна.
— Но аз не съм мръднала никъде от сутринта, все съм си тук — обиди се домакинката и наведе брадичка към меките гънки на гушата си.
— Пристигна една група от киното — излъга Дегустатов. — С автобус. Портата беше отворена. Настаних ги във второто крило. Ще снимат исторически филм. Трисериен. За въстанието на Степан Разин.
— Леле! — възкликна чистачката Шура. — А Чурсина с тях ли е?
— Не ги познавам по физиономия — излъга пак Дегустатов. — Може и Чурсина да е.
— И Папанов ли е тук?
— Папанов не е — уверено отговори Дегустатов. — Донесете бельо. Неудобно е, хората чакат. Уморени са от пътуването. Чак от Москва идват. Плащането ще стане по банкова сметка. И ще ви моля да не безпокоите артистите. Да не се въвирате с въпроси и така нататък. Между тях има и чужденци.
— И чужденци ли?
— Да. Знаят руски език, но нашата действителност им е чужда. Донесете всичко необходимо във второто крило. Аз ще чакам там.
Дегустатов излезе от дежурната стая и вече отвън, като надзърна през прозореца, извика на леля Шура:
— Долей вода в самовара! Ще почерпим гостите с чай.
В отговор леля Шура закима с глава. Тя самата вече се беше сетила за това.
Леля Шура заедно с Александра Евгениевна домъкнаха цял куп чаршафи и калъфки за възглавници на верандата на второто крило и се канеха да идат да застелят леглата и едновременно с това да видят артистите, но Дегустатов вече беше завардил входа.
— Тук ги натрупайте — каза им той. — И никакво влизане вътре.
— То се знае, не ще и дума — съгласиха се жените, макар че им се искаше поне с крайчеца на окото си да надзърнат вътре.
Те заобиколиха крилото, макар доста да си удължаваха пътя, и отдалеч поглеждаха към затворените прозорци, зад които се виждаше раздвижване и ярки дрехи. И вече напълно се бяха отчаяли, че ще видят нещо, когато един от прозорците се отвори и черновеждата жена, която приличаше малко на артистката Бистрицка, погледна навън и облещи едни очи! Това беше Анфиса, на която чак сърцето й спря, щом видя дрехите на обслужващия персонал, трябва да си признаем, съвсем обикновени, без претенции, полите малко по-долу от коленете, а косите — несплетени в плитка, ами на Александра Евгениевна вдигнати на кичур на тила, а на леля Шура доста късо подстригани.
— А-ба-ба-ба — само можа да каже актрисата и остана така с отворена уста.
— Вие, гражданко, в кои филми сте играли? — учтиво запита леля Шура, поклонница на киноизкуството.
— А-ба-ба — каза Анфиса и се прекръсти с два пръста.