Самият Еркенбранд не се отправил веднага към бойното поле. Навсякъде царял хаос. Той не знаел какви сили ще може да събере набързо; а и нямал представа какви загуби е претърпяла войската на Теодред. Правилно преценил, че предстои нашествие, но Саруман не ще дръзне да поеме на изток за атака срещу Едорас, додето зад гърба му стои непревзета крепостта Рогоскал, особено ако в нея има достатъчно бранители и запаси. Зает да подготвя укреплението и да сбира всички здрави мъже от Западния предел, Еркенбранд загубил три дни. До идването си поверил командването на Гримболд, но не претендирал за власт над Елфошлем и неговите Конници, които се подчинявали на Едорас. Двамата командири обаче били приятели, верни и мъдри мъже, тъй че помежду им нямало разногласия; тъй като имали различни мнения за разполагането на войските, те избрали междинно решение. Елфошлем смятал, че Бродовете вече нямат значение и се превръщат в капан за бойците, които биха принесли повече полза другаде, тъй като Саруман очевидно можел да праща войска и по двата бряга на Исен в зависимост от замислите си; а първата му цел несъмнено била да нахлуе в Западния предел и да превземе Рогоскал преди да е дошла помощ от Едорас. Затова армията му, или поне по-голямата част от нея, щяла да слезе по източния бряг на Исен; из безпътната и неравна местност войските щели да се придвижват по-бавно, но пък нямало да си пробиват път през Бродовете. С тия съображения Елфошлем препоръчал да изоставят Бродовете; всички годни за бой пехотинци да минат на източния бряг и да се укрепят срещу идващия неприятел по дългите възвишения на няколко мили северно от бродовете; кавалерията пък да се оттегли на изток и когато враговете влязат в схватка с отбраната, да удари с пълна сила откъм фланга и да ги изтласка в Реката.
— Нека Исен стане капан за тях, а не за нас — рекъл той.
Гримболд пък не искал да изостави Бродовете. Отчасти туй се дължало на верността към традициите на Западния предел, където били отгледани двамата с Еркенбранд; но имало и друга причина.
— Не можем да знаем — казвал той — с какви сили разполага още Саруман. Но ако наистина възнамерява да опустоши Западния предел, да изтласка бранителите в Шлемово усое и там да ги задържи, значи войската му наистина е огромна. Едва ли ще я разгърне наведнъж. Щом се досети или открие как сме разположили отбраната, непременно ще прати голяма войска по пътя от Исенгард и като прекоси незащитените Бродове, ще ни нападне в гръб, ако всички сме се събрали на север.
Накрая Гримболд пратил към западната страна на Бродовете по-голямата част от своите пехотинци; там те заели сигурна позиция зад землените валове, що охранявали подходите към реката. Сам той останал на източния бряг заедно с другите си бойци и оцелелите от кавалерията на Теодред. По островчето не разположил бранители267. Елфошлем обаче оттеглил своите Конници и заел позиция там, където искал да бъде главната отбранителна линия; целта му била да съзре отрано всяка атака по източния бряг и да я разпръсне, преди да се е добрала до Бродовете.
Всичко се провалило, но другояче навярно не е могло и да бъде — твърде голяма била мощта на Саруман. Той започнал атаката през деня и преди пладне на 2 март мощен отряд от най-добрите му бойци слязъл по пътя от Исенгард, за да нападне укрепленията западно от Бродовете. Това било само малка част от силите, с които разполагал — смятал, че ще е достатъчна, за да се справи с изтощените бранители. Ала въпреки численото неравенство гарнизонът на Бродовете оказал яростна съпротива. Но накрая, когато и двете укрепления водели тежка битка, група Уруки си пробили път между тях и тръгнали да прекосят Бродовете. Като вярвал, че Елфошлем ще удържи всяка атака откъм източната страна, Гримболд прекосил реката с всичките си хора и ги отблъснал — за малко. Но тогава вражеският командир хвърлил в боя свеж батальон и разкъсал отбраната. Гримболд бил принуден да отстъпи през Исен. Слънцето вече залязвало. Той бил понесъл тежки загуби, но още по-тежки нанесъл на враговете (предимно орки) и още държал здраво източния бряг. Противникът не се опитал да прекоси Бродовете и да се изкачи с бой по стръмния бряг, за да го отблъсне; все още не.
Елфошлем не успял да вземе участие в тази схватка. В здрача той оттеглил бойците си и отстъпил към лагера на Гримболд, като разтеглил войската във верига, за да осуети нападения от север и изток. Откъм юг не очаквали враг и дори се надявали на дружеска помощ. След отстъплението през Бродовете вече били пратили вестоносци към Еркенбранд и Едорас да разкажат за тежкото положение. Тъй като не само се бояли, а твърдо знаели, че ще ги сполети още по-страшно зло, ако веднага не пристигне помощ, бранителите се приготвили да забавят доколкото могат войската на Саруман, преди да паднат в сражението268. Повечето от тях стояли с оръжие в ръце и само малцина се опитвали да откраднат кратки минути за отдих. Гримболд и Елфошлем не мигнали в очакване на зората и страшния утрешен ден.
267
Бел.8: Казват, че около цялото островче набил колове с главите на избитите секироносци, а над набързо струпаната могила на Теодред по средата издигнал своето знаме и рекъл: „Туй ще е достатъчна защита“. (Бележка на автора.)
268
Бел.9: Казват, че това решение било на Гримболд. Елфошлем не пожелал да го напусне, но ако решавал сам, щял под прикритието на мрака да изостави Бродовете и да отстъпи на юг, за да се обедини с Еркенбранд и да подкрепи силите за отбрана на Усоева котловина и Рогоскал. (Бележка на автора.)