Но не се наложило да чакат толкова дълго. Още преди полунощ видели червени светлинки да се задават от север към западния бряг на реката. Това бил авангардът на цялата Саруманова войска, тръгнала да завоюва Западния предел269. Врагът налетял с невероятна бързина и изведнъж сякаш цялата му войска лумнала в пламъци. Стотици факли били запалени от ония, които носели водачите на отряди и увличайки подир себе си частите по западния бряг, те прекосили Бродовете като огнена река, огласяйки нощта с диви крясъци. Ако отсреща имало достатъчно лъкове, скоро биха съжалили за факлите, ала Гримболд разполагал само с шепа стрелци. Не можел да удържи източния бряг, затова се оттеглил и изградил около лагера си стена от щитове. Скоро бил обкръжен и нападателите взели да мятат факли между бойците му и отвъд тях, като се надявали да подпалят запасите и да подплашат малкото оцелели коне. Но стената от щитове устояла. Тъй като поради дребния си ръст орките не подхождали за подобно сражение, на тяхно място налетели свирепи Дунеземци от хълмовете. Ала въпреки цялата си омраза Дунеземците все още се бояли да влязат в открит бой с Рохиримите, а освен туй били по-неопитни и по-зле въоръжени270. Стената пак устояла.
Напразно се озъртал Гримболд за помощ от Елфошлем. Никой не идвал оттам. Накрая решил да се опита да изпълни плана, що бил подготвил за подобно отчаяно положение. Най-сетне признал прозорливостта на Елфошлем и разбрал, че ако получат такава заповед, хората му ще се бият до смърт, но доблестта им не би подпомогнала Еркенбранд — всеки боец, който успеел да си пробие път и да избяга на юг, щял да загуби мъничко слава, ала да се окаже далеч по-полезен.
Дотогава нощта била мрачна, но по някое време лунният сърп засиял през парцаливите облаци. Надигал се вятър откъм изтока — предвестник на страшната буря, която призори щяла да мине през Рохан и през нощта да избухне над Шлемово усое. Изведнъж Гримболд усетил, че факлите гаснат и яростта на атаката стихва271. Той веднага наредил на хората си да яхнат малкото оцелели коне и като събрал тъй около половин еоред, поставил начело Дунхере272. Стената от щитове се разтворила откъм източната страна и Конниците минали, та отблъснали нападателите; сетне се разделили и връхлетели назад срещу враговете южно и северно от лагера. Отначало внезапната маневра донесла успех. Неприятелят бил объркан и стреснат; изпървом мнозина помислили, че от изток идва мощен кавалерийски отряд. Сам Гримболд заедно с група подбрани и храбри мъже останал до Конниците да прикрива бързото отстъпление на всички останали. Но командирът на Саруман скоро проумял, че стената е разкъсана и бранителите бягат. За щастие луната потънала в облаци и отново настанал мрак, а вражеският предводител трябвало да бърза. След като вече владеел Бродовете, той не разрешил на войската си да преследва бегълците из тъмното. Сбрал армията доколкото било възможно и поел по пътя на юг. Тъй оцелели повечето от хората на Гримболд. Те се разпилели из мрака, но както бил заповядал Гримболд, всички поели настрани от пътя, към едно място източно от неговия завой по посока на Исен. С изненада, но и с облекчение открили, че наоколо няма противници — още не знаели, че преди няколко часа цялата вражеска армия е минала на юг и Исенгард е останал без друга охрана, освен високата си стена и яката порта273.
Именно по тази причина не дошла помощ от Елфошлем. Над половината Саруманова войска слязла по източния бряг на Исен. Тя се движела по-бавно от западното крило, тъй като местността там била неравна и без пътища; а и не носела светлини. Ала пред нея бързи и безшумни тръгнали няколко отряда на страшните вълкоездачи. Още преди Елфошлем да усети идването на врагове по онзи бряг, вълкоездачите се вмъкнали между него и лагера на Гримболд; освен това се опитали да обкръжат всяка от малките му групи Конници. Било тъмно и във войската му настанала суматоха. Той се опитал да събере плътен кавалерийски отряд, ала трябвало да отстъпи на изток. Не можел да стигне до Гримболд, макар че знаел за тежкото му положение и дори възнамерявал да му помогне, когато налетели вълкоездачите. Но правилно се досещал, че нападателите са само първа вълна от неудържима военна сила, която ще се отправи към южния път. Нощта отминавала; можел само да чака утрото.
269
Бел.10: Това е била голямата войска, която Мериадок видял да напуска Исенгард, както разказал по-късно на Арагорн, Леголас и Гимли („Двете кули“, книга 3, глава 9): „Видях как неприятелят се отдалечава — безкрайни колони маршируващи орки, пеш или възседнали грамадни вълци. А имаше и човешки батальони. Мнозина носеха факли и в светлината на пламъците виждах лицата им… Трябваше им цял час, за да се изнижат през портата. Някои се спуснаха по шосето към Бродовете, други завиха и потеглиха на изток. На около миля оттук реката тече по много дълбок канал и там е изграден мост“.
270
Бел.11: Те не носели брони и само малцина от тях имали по някой кожен нагръдник, придобит чрез кражба или плячкосване из бойното поле. А Рохиримите получавали своето въоръжение от изкусните гондорски ковачи. В Исенгард орките изработвали своите тежки и неудобни ризници, но ги пазели само за себе си. (Бележка на автора.)
271
Бел.12: Изглежда, че доблестната отбрана на Гримболд не била съвсем напразна. Тя се оказала неочаквана и командирът на Саруман закъснял; той се задържал там няколко часа, макар че било предвидено да нахлуе през Бродовете, да разпилее отслабналите защитници и без повече да им обръща внимание, да се устреми на юг, за да вземе участие в щурма срещу Усоева котловина. Но сега го обзели съмнения. Може би очаквал сигнал от другата армия, пратена по източния бряг на Исен. (Бележка на автора.)
272
Бел.13: Храбър военачалник, племенник на Еркенбранд. Благодарение на своята доблест и бойно умение той се спасил от гибел край Бродовете, но паднал в Пеленорската битка за велика скръб на целия Западен предел. (Бележка на автора.)
Дунхере бил управник на Черноденската долина („Завръщането на краля“, книга 5, глава 3).
273
Бел.14: Изречението не е много ясно, но в светлината на по-нататъшния текст вероятно се отнася до онази част от армията, която слязла по източния бряг на Исен.