По-нататък събитията стават неясни, тъй като само Гандалф ги познавал изцяло. Той получил вест за нещастието едва късно следобед на 3 март274. Кралят вече наближавал откъм изток отклонението на пътя за Рогоскал. От това място имало около деветдесет мили по права линия до Исенгард; Гандалф трябва да е препуснал натам с цялата бързина на Сенкогрив. Той стигнал до Исенгард в ранната привечер275 и отново си тръгнал след по-малко от двайсет минути. Както по пътя натам, когато правата линия минавала близо до Бродовете, така и при връщането си на юг за да подири Еркенбранд, той трябва да е срещнал Гримболд и Елфошлем. Те били убедени, че Гандалф действа от името на краля — не само заради появата на Сенкогрив, но и защото вълшебникът знаел името на вестоносеца Кеорл и съдържанието на вестите; затова приели неговите съвети като заповед276. Гандалф изпратил бойците на Гримболд в южна посока, за да се обединят с Еркенбранд…
Приложение
1
В ръкописи, свързани с настоящия текст, могат да се открият допълнителни подробности относно воеводите на Пределите през 3019 година и след края на Войната за Пръстена.
Воевода на Пределите (или Ездитните предели) било най-високото военно звание и титла на кралските пълководци (обикновено трима), ръководещи войски от напълно въоръжени и обучени Конници. Военният окръг на Първия воевода обхващал столицата Едорас и околните кралски владения (включително Черноденската долина). Той командвал Конниците на Едораския сбор, мобилизирани от този окръг и от някои области на Западните и Източните предели277, които се намирали по-близо до Едорас. Вторият и Третият воевода получавали войски в зависимост от потребностите на дадения момент. В началото на 3019 година главната заплаха идвала от Саруман и кралският син Теодред като Втори воевода поел командването на Западните предели с главен гарнизон в Шлемово усое; кралският племенник Еомер бил определен за Трети воевода и управлявал Източните предели с база в родното си място — Алдбург в областта Диплище278.
По времето на Теоден мястото на Пръв воевода било свободно. Той получил престола още млад (на трийсет и две години), енергичен, войнствен и прославен ездач. Ако се случела война, можел сам да командва Едораския сбор; но кралството му живяло в мир дълги години и той извеждал Сбора и личната си стража само на учения и паради; ала от детството до старостта му разбудената сянка на Мордор ставала все по-мрачна. През този мирен период Конниците и останалите бойци от Едораския гарнизон били командвани от предводител с ранга на воевода (от 3012 до 3019 г. това бил Елфошлем). Когато над Теоден сякаш натегнала преждевременна старост, положението не се променило, тъй че не съществувало ефективно централно ръководство — ситуация, поощрявана всячески от съветника Грима. Поради болнавост и немощ кралят рядко напускал двореца, та свикнал да дава заповеди на капитана на стражата Хама, на Елфошлем и дори на воеводите чрез посредничеството на Грима Змийския език. Макар и неохотно, тия заповеди били изпълнявани в Едорас. Що се отнася до битките, когато започнала войната със Саруман, Теодред поел командването на своя глава. Той свикал Едораския сбор и прехвърлил голяма част от Конниците начело с Елфошлем към Сбора на Западните предели, за да помогнат срещу нашествието.
По време на война или вражеска заплаха всеки Воевода на Пределите имал под свое командване като част от своя „гарнизон“ (тоест мобилизиран около неговата база) един еоред в пълна бойна готовност и при необходимост можел да го използва както намери за добре. Точно така постъпил Еомер279; но повдигнатото от Грима обвинение срещу него било, че в този случай кралят му забранил да откъсва войските на Източните предели от недостатъчно защитения Едорас; че знаел за нещастието край Бродовете на Исен и гибелта на Теодред още преди да подгони орките из далечния Волд; и че въпреки изричната заповед пуснал чужденци да се движат свободно, като дори им услужил с коне.
След гибелта на Теодред командването в Западните предели (отново без заповед от Едорас) поел Еркенбранд, владетел на Усоева котловина и много други западни земи. Както много други благородници, на младини той служил като офицер от кралската стража, но вече отдавна не бил в нея. Все пак си оставал пръв човек на Западните предели и след като над народа му надвисвала заплаха, имал правото и задължението да сбере всички годни за военна служба и да отблъсне нашествието. Затова поел и командването над Конниците от Западния сбор; но Елфошлем останал независим начело на Конниците от Едораския сбор, които Теодред призовал на помощ.
274
Бел.15: Вестта била донесена от Конник на име Кеорл, който на връщане от Бродовете срещнал Гандалф, Теоден и Едорас, водещи подкрепления от Едорас („Двете кули“, книга 3, глава 7).
275
Бел.16: Както подсказва повествованието, Гандалф трябва да се е свързал предварително с Дървобрад и да е знаел, че търпението на ентите се изчерпва; освен това е проумявал думите на Леголас („Двете кули“, книга 3, началото на глава 7): Исенгард се обгръщал в непроницаема сянка, защото вече бил обкръжен от ентите. (Бележка на автора.)
276
Бел.17: Когато след битката в Рогоскал стигнал до Бродовете на Исен заедно с Теоден и Еомер, Гандалф им обяснил: „Някои изпратих с Гримболд Западнопределски да се присъединят към Еркенбранд. Други отредих за това погребение. Те сега са потеглили подир твоя воевода Елфошлем. Аз го изпратих с мнозина Конници към Едорас“. („Двете кули“, книга 3, глава 8.)
Текстът свършва по средата на следващото изречение.
277
Това деление се отнасяло само до военната организация. Границите на окръга минавали по река Снегоструй до сливането й с Ентомил, а оттам на север покрай Ентомил. Бележка на автора.
278
Там някога бил домът на Еорл; след като Еорловият син Брего се преселил в Едорас, домът останал владение на неговия трети син Еофор, чийто потомък бил Еомунд, бащата на Еомер. Диплище било част от кралските владения, но Алдбург си оставал най-удобна база за Сбора на Източните предели. Бележка на автора.
279
Например когато преследвал орките, които отвлекли Мериадок и Перегрин и се спуснали в Рохан от Емин Муил. Сам Еомер казва пред Арагорн: „Аз поведох своя