— Друже мой, лоши вести получих от близките си и за жалост ще трябва да те напусна за малко. Брат ми е ранен, та лежи тежко болен и ме зове, понеже умея да изцелявам рани, нанесени от орките. Ще гледам да се завърна час по-скоро.
Дълбоко се разтревожил Барах, а жена му и децата заплакали, но Аган добавил:
— Ще сторя каквото мога. Заръчах да донесат тук камък-пазител и да го сложат близо до твоя дом.
Барах излязъл с Аган и видял камъка. Той бил голям и тежък, прикрит под храстите недалеч от вратата. Аган положил ръка върху него, помълчал и накрая продумал:
— Виж, оставям в него част от своята сила. Дано да те опази от зло.
Две нощи не се случило нищо нередно, ала на третата Барах дочул пронизителния сигнал на Друговете — или сънувал, че го дочул, защото никой друг в къщата не се събудил. Рипнал от постелята, грабнал лъка от стената и пристъпил към тясното прозорче; и видял как двамина орки струпват съчки около къщата и се готвят да ги подпалят. Затреперал Барах от страх, защото разбойниците орки носели със себе си сяра или някаква друга дяволия, що лесно пламвала и не се гасяла с вода. Все пак се опомнил и изопнал лъка, ала в този миг тъкмо когато лумнали пламъци, видял един Друг да се задава тичешком иззад орките. Първият паднал мъртъв под тежкия му пестник, а вторият избягал; тогаз той скочил в огъня с боси нозе, разпилял горящите съчки и стъпкал оркските пламъци, що вече плъзвали по земята. Барах се хвърлил към вратата, но дорде дръпне резето и изскочи навън, Другът бил изчезнал. Нямало следа от поваления орк. Огънят бил изгаснал и оставал само зловонен пушек.
Барах влязъл да успокои близките си, които се били събудили от шума и миризмата на изгоряло; а когато настанал ден, пак излязъл и огледал наоколо. Открил, че камъкът-пазител е изчезнал, но не споменал никому за това. „Тази вечер сам ще трябва да пазя“ — рекъл си той, но по-късно през деня Аган се завърнал и всички го посрещнали с радост. На нозете му имало кожени навуща, каквито Друговете си слагали понякога, ако имали път през тръни и камънаци. Бил изморен, но се усмихвал доволно и рекъл:
— Добри вести нося. Брат ми вече не страда и ще остане жив, защото пристигнах навреме, та се преборих с отровата. А сега научавам, че тук е имало нападение, но враговете са убити или избягали. Как сте?
— Още сме живи — отвърнал Барах. — Но ела с мен да видиш нещо и да ти разкажа. — После отвел Аган до обгореното място и му разказал за нощното нападение. — Камъкът е изчезнал… сигурно орките са го сторили. Ти какво ще речеш?
— Ще ти кажа като огледам и поразмисля — рекъл Аган.
После тръгнал насам-натам, като оглеждал земята, а Барах вървял подир него. Накрая Аган го отвел до гъсталака край поляната, след която била къщата. Там намерили камъка-пазител, седнал върху мъртвия орк; ала нозете му били напукани и почернели, а едното ходило лежало отчупено настрани. Наскърбил се Аган, но промълвил:
— Е, добре! Той стори каквото му бе по силите. И по-добре неговите нозе да тъпчат оркския огън, отколкото моите.
После седнал, развързал навущата и Барах видял, че под тях нозете му са превързани. Аган свалил превръзките и рекъл:
— Вече заздравяват. Две нощи бдях край леглото на брат си и снощи неволно задрямах. Призори се събудих от болка и открих, че нозете ми са покрити с мехури. Уви! Ако сътвориш нещо и му предадеш част от своята сила, тогава трябва да споделиш и неговите страдания.299
Баща ми всячески се стараеше да изтъкне драстичните различия между Друедаини и хобити. Те са имали съвсем различен вид и облик. Друедаините били по-високи и с по-тежко, масивно телосложение. Лицата им били грозни (според общоприетите човешки разбирания); и докато косата на хобитите била гъста (но къса и къдрава), Друедаините имали само редки провиснали косми по главите и съвършено никаква растителност по ръцете и нозете. Понякога те били весели и жизнерадостни като хобитите, но имали също тъй по-мрачен характер, та можели да бъдат язвителни и безпощадни; освен това притежавали по рождение или усвоявали странни магически способности. Трябва да се добави, че са били аскетични — дори във времена на изобилие се хранели умерено и пиели само вода. В някои отношения приличали по-скоро на джуджетата — по ръст, телосложение и издръжливост; по ваятелските си умения; по мрачния характер и странните дарби. Но приписваните на джуджетата „магически“ способности са били съвсем различни; освен това джуджетата имали много по-мрачен характер и живеели дълго, докато Друедаините не можели да се похвалят с дълголетие дори сред другите човешки племена.
299
Бел.11: За тази история баща ми отбелязва: „Приказки като «Верният камък», които описват как един създател прехвърля част от своята «сила» върху творенията си, напомнят в известна степен Сауроновото прехвърляне на мощ в основите на Барах-дур и Пръстена-Повелител“.