Само в една-единствена откъслечна бележка се споменава изрично за връзката между Друедаините в Белерианд, които през Първата епоха охранявали домовете на Народа на Халет в Бретилския лес, и далечните прадеди на Ган-бури-Ган, който превел Рохиримите по Камен проход към Минас Тирит („Завръщането на краля“, книга 5, глава 5), или създателите на изображенията край пътя за Черноден (пак там, книга 5, глава 3)300. Тази бележка твърди:
Група емигранти от Друедаините придружили в края на Първата епоха Народа на Халет и заживели с него в Бретилския лес. Ала повечето останали из Белите планини, макар да ги преследвали дошлите по-сетне люде, що били изпаднали под властта на Мрака.
Казва се също, че приликата на статуите от Черноден с последните потомци на Друатите (забелязана от Мериадок Брендифук при първата му среща с Ган-Бури-Ган) първоначално била признавана в Гондор, макар че при създаването на Нуменорското кралство от Исилдур те оцелели единствено в Друаданския лес и Друваит Иаур (виж малко по-долу).
Тъй при добро желание можем да доразвием древната легенда за идването на хората („Силмарилион“, стр. 175–179) като добавим слизането на Друедаините от Еред Линдон към Осирианд заедно с Халадините (Народа на Халет). Според друга бележка гондорските историци вярвали, че от всички люде именно Друедаините първи са прекосили Андуин. Те идвали (както се предполагало) от земите на юг от Мордор, но преди да достигнат крайбрежието на Харадваит, завили на север към Итилиен и след като намерили начин да прекосят Андуин (вероятно край Каир Андрос), се заселили из долините на Белите планини и в горите покрай северното им подножие. „Те били потаен народ и гледали с недоверие на другите човешки племена, които ги преследвали и тормозели открай време, та затуй поели на запад да дирят покой сред далечни и укрити земи.“ Но нито тук, нито някъде другаде е споменато нещо повече за историята на техните връзки с Народа на Халет.
В един вече цитиран очерк за имената на реките в Средната земя срещаме лъч светлина върху Друедаините от Втората епоха. Там е казано (виж Приложение Г към „Историята на Галадриел и Келеборн“), че докато бягали покрай река Гватло от опустошението на Нуменорците, оцелелите местни жители на Енедваит не прекосили Исен, нито се укрили по големия нос между Исен и Лефнуи, който оформял южния край на залива Белфалас заради „Пукелите“, потаен и суров народ от неуморни и безшумни ловци, които използвали отровни стрели. Те казвали, че живеят там от незапомнени времена, ала някога са обитавали и Белите планини. В далечни епохи не прекланяли глави пред Черния Великан (Моргот), нито пък по-късно се съюзили със Саурон; защото мразели всички нашественици от Изтока. Казвали, че някога откъм Изтока дошли високите люде с черни сърца, що ги прогонили от от Белите планини. Може би дори по време на Войната за пръстена шепа Друати все още са оцелявали в Андраст из възвишенията, с които завършвали на запад Белите планини, но в Гондор знаели само за последните от тях из горите на Анориен.
Тази област между Исен и Лефнуи се наричала Друваит Иаур и в една друга кратка бележка на тази тема се твърди, че думата Иаур, тоест „стар“, в случая не означава „първоначален“, а „предишен“ или „бивш“.
През Първата епоха „Пукелите“ живеели из Белите планини (по двата им склона). Когато през Втората епоха започнала нуменорската окупация на крайбрежието, те оцелели из планините на полуострова [Андраст], където никога не е имало нуменорски селища. Друго малобройно племе се съхранило по източния край на планинската верига [в Анориен]. В края на Третата епоха се смятало, че единствено там са малцината оцелели; затова другата област била наречена „Старият пущинак на Пукелите“ (Друваит Иаур). Тя си останала пущинак без нито едно селище на людете от Гондор или Рохан, които рядко навлизали там; ала хората от Анфалас вярвали, че по ония места все още живеят потайно потомци на древните „Диви люде“301.
Но в Рохан не признавали връзката между статуите на „Пукели“ в Черноден и „Дивите люде“ от Друаданския лес; Рохиримите изобщо не ги признавали за хора — именно поради това Ган-бури-Ган намеква за някогашни преследвания [„оставяй на мира Диви хора из горите и вече не гони тях като зверове“]. Тъй като се опитва да говори на Общия език, Ган-бури-Ган нарича своя народ „Диви хора“ (не без ирония); но разбира се, самите те не са се наричали така302.
II
Истарите
Изглежда, че най-пълният ръкопис за Истарите е създаден през 1954 година (за неговия произход виж бележките ми на тази тема в Увода към първа част). Тук го привеждам изцяло и при допълнителното му споменаване ще го наричам „очерк за Истарите“.
300
Бел.12: „На всеки завой на пътя стърчаха високи камъни, изсечени във формата на едри, тантурести мъже, седнали с кръстосани нозе и отпуснали дебели ръце върху издутите си кореми. Ветровете на безчетни години бяха заличили лицата на някои от тях, оставяйки само тъмните дупки на очите, които още се взираха към минувачите.“
301
Бел.13: Името
Както твърди една бележка в полето на ръкописа, след Сраженията край Бродовете на Исен се оказало, че в Друваит Иаур са оцелели мнозина Друедаини, тъй като всички те наизлезли от пещерите си да нападнат отблъснатите на юг остатъци от Сарумановата войска.
В друг откъс, цитиран в Приложението към „Сраженията край Бродовете на Исен“, се споменава за „Диви люде“ по крайбрежието на Енедваит — племена от ловци и рибари, сходни по външност и говор с Друедаините от Анориен.
302
Бел.14: Във „Властелинът на Пръстените“ веднъж се използва името „Вози“, когато Елфошлем казва на Мериадок Брендифук: „Чуваш Возите, Дивите Горяни“.
Изглежда, че названието „Пукели“ (отново превод — идва от англосаксонското