Выбрать главу

Кой е бил „Гандалф“? Казват, в по-късни дни (когато в Кралството пак надигнала глава сянката на злото) мнозина Верни от ония времена смятали, че сам Манве се е явил за сетен път като „Гандалф“, преди да се оттегли навеки в своята наблюдателница над Таникветил. (Според това поверие твърдението на Гандалф, че „на запад“ са го наричали Олорин, е било просто инкогнито, представяне под измислено име.) Аз (естествено) не знам каква е била истината, а и да знаех, би било грешка да говоря по-ясно от самия Гандалф. Ала не вярвам да е било тъй. Манве не ще слезе от Планината чак до Дагор Дагорат и самия Край, когато ще се завърне Мелкор311. За да низвергне Моргот, той е изпратил своя вестоносец Еонве. Тогава нима за поражението на Саурон не би пратил някой по-дребен (ала все пак могъщ) дух от ангелския народ, без съмнение равен на Саурон по произход и ранг от самото начало, но не и повече? Олорин е било името му. Ала за Олорин никога не ще узнаем повече, отколкото е разкрил под облика на Гандалф.

Следват шестнайсет реда от поема с твърде своеобразен стих:

Искаш ли да чуеш тайната премъдрост

за петима бродници от страна далечна?

Един се завърна. А другите нивга

във властта човешка света не ще видят

чак до Ден Съдбовен и Дагор Дагорат.

Как ги чу накрая — тайните съвети

вечни Властелини от Аман да пращат?

Пътят е забравен що нататък води,

а със простосмъртни Манве не говори.

От древния Запад вятър го донесе

до ухо заспало в тишина дълбока

под сенките нощни да пристигнат вести

от страни незнайни и древни епохи

през море от време до будната мисъл.

Не ги е забравил Кралят първороден.

В Саурон той виждал бавната заплаха…

Тук има много подробности, свързани с основния въпрос относно грижите на Манве и Валарите за съдбините на Средната земя след Падението на Нуменор, но едно тяхно обсъждане би излязло извън целите на настоящата книга.

След думите „Ала за Олорин никога не ще узнаем повече, отколкото е разкрил под облика на Гандалф“ баща ми е добавил по-късно:

освен това, че Олорин е Върховноелфическо име и следователно трябва да му е дадено от Елдарите във Валинор или да представлява „превод“, предназначен да им подскаже нещо. Така или иначе, какъв е бил смисълът на това дадено или преведено име? Думата олор често се превежда като „мечта“ или „сън“, но това не се отнася (с много редки изключения) до човешките „мечти“, а още по-малко до сънищата. За Елдарите думата е обозначавала яркото съдържание както на техните спомени, така и на въображението им — всъщност е ставало дума за ясно виждане на неща, които не съществуват в непосредствена близост. Но не само като идея, а като пълно въплъщение във форма и подробности.

Една отделна етимологична бележка дава подобно обяснение:

оло-с: видение, „фантазия“ — общо елфическо название на „мисловно творение“, което не съществува реално в Еа, но може да стане видимо и осезаемо чрез Умението (Карме) на Елдарите. Думата олос обикновено се прилага за красивите творения, служещи единствено на артистични цели (тоест, които не са създадени за заблуда или придобиване на власт).

Цитирани са думи, произлизащи от този корен: Куенийското олос, тоест „мечта, видение“, множествено число олози/олори; ола- — „мечтая“; олоста — „мечтателен“. По-нататък се споменава Олофантур, по-ранното „истинско“ име на Лориен — Валара, който бил „повелител на сънищата и мечтите“, по-късно в „Силмарилион“ променено на Ирмо [също както Нуруфантур се е превърнал в Намо (Мандос); но във „Валакуента“ е оцеляло общото име на тия двама „братя“ — Феантури].

Този анализ на думите олос и олор очевидно е трябвало да бъде свързан с откъса от „Валакуента“ („Силмарилион“, стр. 28), където се казва, че Олорин живеел във Валинорския Лориен и че макар да обичал елфите, той бродел сред тях невидим или под форма близка до тяхната, тъй че не знаели те откъде идват прелестните видения и мъдрите мисли, що сам Олорин влагал в сърцата им.

вернуться

311

Бел.8: Това е намек за Второто пророчество на Мандос, което не се описва в „Силмарилион“; да се обясни то тук би било невъзможно, тъй като подобно начинание изисква подробен разказ за развитието на митологичната история в сравнение с публикувания вариант.