Името Инканус изглежда „чуждо“ — нито Западняшко, нито елфическо (Синдаринско или Куенийско), нито пък може да се обясни чрез някой от съхранените езици на северните люде. Една бележка в Книгата на Тана твърди, че е Куенийски вариант на дума от езика на Харадримите, означаваща просто „северен съгледвач“ (Инка + нус)314.
Гандалф е просто заместване на истинското име в английското повествование, извършено по същия начин, както при имената на хобити и джуджета. Всъщност това е истинско норвежко име (среща се като име на едно от джуджетата във „Вьолуспа“)315, което използвах, понеже вероятно съдържа корена гандр — жезъл, особено такъв, използван при „магия“ — и би могло да означава „елфически мъдрец с (магически) жезъл“. Гандалф не бил от елфите, но хората биха го свързали с тях, понеже навсякъде се знаело за неговата дружба с елфическите племена. Тъй като се приписва на „Севера“ като цяло, Гандалф вероятно би трябвало да представлява Западняшко име, но с елементи от елфическите езици.
Съвсем различен възглед за смисъла на Гандалфовите думи „на Юг — Инканус“ и за произхода на името срещаме в бележка от 1967 година:
Остава твърде неясно какъв смисъл е вложен в понятието „Юг“. Гандалф отричал някога да е посещавал „Изтока“, но всъщност изглежда, че е ограничил пътешествията и делата си само до западните земи, населени от елфи и хора, които като цяло били враждебно настроени към Саурон. Във всеки случай би било неправдоподобно да допуснем че някога е пътувал или оставал задълго в Харад (още по-малко в Далечен Харад!), та да получи специално име в чуждите езици на тия слабо познати области. Следователно Югът би трябвало да означава Гондор (в най-широкия смисъл на тия земи през разцвета на кралството). Но по време на настоящия разказ Гандалф винаги бива наричан в Гондор с името Митрандир (от хората с висок пост или нуменорско потекло като Денетор, Фарамир и др.). Това име е Синдаринско и неведнъж се споменава, че го използват елфите; но високопоставените люде в Гондор знаели и говорели този език. „Народното“ име на Западняшки или Общ език очевидно е означавало „Сивоплащ“, но тъй като било измислено отдавна, се съхранило в архаична форма. Може би го срещаме при името Гандалф Сиводомни, използвано от Еомер в Рохан.
Тук баща ми стига до извода, че „на Юг“ се отнася до Гондор и че Инканус (също като Олорин) е Куенийско име, но създадено в Гондор през по-ранни времена, когато Куенийският език все още се използвал широко от мъдреците и летописците, както е било и в Нуменор.
В „Разказ за годините“ е казано, че Гандалф се появил из Запада към началото на единайсети век от Третата епоха. Ако допуснем, че отначало е посещавал Гондор достатъчно често и задълго, та да получи там име или имена — например по времето на Атанатар Алкарин, около 1800 години преди Войната за Пръстена — би било възможно да възприемем Инканус като Куенийско име, което впоследствие било забравено и се помнело само от мъдреците.
В светлината на това предположение се предлага произход на името от Куенийските съставки ин(ид)-, тоест „ум“ и кан- — „повелител“, особено в думи като кано, кану — „владетел, управник, вожд“ (по-късно това е втората частица на имената Тургон и Фингон). В тази бележка баща ми се позовава на латинската дума инканус, тоест „сивокос“, по такъв начин, сякаш намеква, че при написването на „Властелинът на Пръстените“ името е произлязло точно от нея, което би било твърде изненадващо, ако наистина е вярно; в края на анализа той отбелязва, че съвпадението между Куенийското име и латинската дума трябва да бъде разглеждано по същия начин, както и съвпадението на Синдаринското Ортанк, тоест „раздвоен връх“, с англосаксонската дума орпанк — „хитроумно устройство“, което е превод на истинското име в езика на Рохиримите.
314
Бел.11: Над последната буква на
315
Бел.12: Една от поемите в сборника от древен норвежки епос, известен под заглавието „Поетичната Еда“ или „По-голямата Еда“.