Недовършени предания

III Палантирите

Без съмнение палантирите никога не са били широко употребявани или широко известни дори и в Нуменор. В Средната земя ги охранявали под стража в специални стаи върху могъщи кули, като до тях имали достъп само крале, управници и доверени пазители, но никога не се използвали или показвали на обществено място. Ала до прекъсването на кралския род те не са били зловеща тайна. Работата с тях не представлявала заплаха и нито един крал или упълномощен представител не би се поколебал да разкрие знанията си за делата или възгледите на далечен владетел, ако ги е получил чрез Камъните316.

След времето на Кралете и загубата на Минас Итил не се срещат по-нататъшни споменавания за тяхна открита и официална употреба. В Севера не останал отговарящ Камък след корабокрушението на Последния крал Арведуи през 1975 година317. През 2002 г. изчезнал Итилският камък. След това останали само два: Анорският камък в Минас Тирит и Ортанкският камък318.

Две неща допринесли за занемаряването на Камъните и изчезването им от общонародната памет. Първо — неизвестната съдба на Итилския камък: с право предполагали, че е бил унищожен от бранителите преди Минас Итил да бъде превзет и разграбен319; но очевидно било възможно да е пленен и попаднал в ръцете на Саурон, тъй че мъдрите и далновидните трябва да са размислили над това. Изглежда, наистина са го сторили и са стигнали до извода, че Камъкът не би му помогнал особено да навреди на Гондор, освен ако е можел да осигури връзка с друг Камък, който да е в съгласие с него320. Можем да предположим, че именно по тази причина Анорският камък, относно който всички архиви на Наместниците мълчат чак до Войната за Пръстена, е бил пазен в най-строга тайна, като до него имали достъп единствено властващите Наместници, но никой от тях (поне така изглежда) не го е използвал преди Денетор Втори.

Втората причина се крие в упадъка на Гондор и загубата на интерес към историческите познания у всички, освен шепа най-доблестни мъже, ако разбира се не броим родословните проучвания на потекло и роднински връзки. След времето на Кралете Гондор потънал в своеобразно „средновековие“ на чезнещи знания и употреба само на най-прости умения. Връзките се осигурявали чрез пратеници и вестоносци, или при най-спешни случаи — чрез сигнални огньове, а ако Камъните на Анор и Ортанк още се съхранявали като древни съкровища, известни само на шепа избраници, то в цялостната народна памет вече чезнел споменът за Седемте камъка от древността и макар че още се помнели стихчетата за тях, вече никой не ги проумявал; в легендите тяхната способност се прехвърляла върху някогашните крале, надарени с елфическа мощ и проницателен взор, обкръжени от бързокрили духове, които им носели вести или бързали да предадат надалеч кралската воля.

Изглежда, че по онова време Ортанкският камък останал задълго забравен от Наместниците; от него вече нямало никаква полза, а бил на сигурно място в непристъпната кула. Дори и да не падала над него сянката на съмнението около Итилския камък, той се намирал в област, с която Гондор все повече губел връзка. Каленардон открай време не бил гъсто населен, а през 1636 година жестоко пострадал от Черната чума и след това продължил непрекъснато да губи жителите си от нуменорско потекло, които се преселвали към Итилиен и земите около Андуин. Исенгард останал лично владение на Наместниците, но Ортанк пустеел заключен и ключовете се съхранявали в Минас Тирит. Ако Наместникът Берен изобщо е помислил за Камъка, когато връчил ключовете на Саруман, то навярно е решил, че едва ли някой ще го опази по-добре от Саурон, отколкото предводителят на Съвета.

Без съмнение Саруман чрез своите проучвания321 опознал твърде добре Камъните, които привлекли вниманието му, и се убедил, че Ортанкският камък още е в своята кула. Той получил ключовете на Ортанк през 2759 година, привидно като пазител на крепостта, упълномощен от гондорския Наместник. По онова време Ортанкският камък едва ли е представлявал някакъв интерес за Белия съвет. Единствен Саруман, след като спечелил благоволението на Наместниците, успял да проучи задълбочено гондорските архиви и да осъзнае какъв интерес представляват оцелелите палантири и за какви цели биха могли да послужат; ала не споделил нищо със своите колеги. От завист и омраза към Гандалф, Саруман престанал да си сътрудничи със Съвета, чиято последна среща била през 2953 година. След това Саруман без никакво официално изявление превърнал Исенгард в своя лична собственост и престанал да обръща внимание на Гондор. Без съмнение Съветът е посрещнал това твърде неодобрително; но Саруман бил свободен в решенията си и имал право да действа по свои независими замисли в борбата срещу Саурон322.

316

Бел.1: Несъмнено те са използвани през 1944 година при консултациите между Арнор и Гондор относно наследника на короната. „Вестите“ за бедите из Северното кралство, получени в Гондор през 1973 г., навярно са били последният случай на тяхна употреба преди наближаването на Войната за Пръстена. (Бележка на автора.)

317

Бел.2: Заедно с Арведуи изчезнали Камъните от Ануминас и Амон Сул (Бурния връх). Третият палантир на Севера бил в кулата Елостирион върху Емин Бераид и притежавал особени свойства (виж Бележка 16).

318

Бел.3: Камъкът от Осгилиат бил загубен във водите на Андуин по време на гражданската война през 1437 г.

319

Бел.4: За възможността да бъдат унищожени палантирите виж по-нататък в текста. В бележката за 2002 г. от „Разказ за годините“ и в Приложение А към „Властелинът на Пръстените“ се посочва категорично, че палантирът е бил пленен при падането на Минас Итил; но баща ми отбелязваше, че тези летописи са били създадени след Войната за Пръстена и въпреки цялата си категоричност твърдението е само догадка. Итилският камък повече не бил открит и вероятно е унищожен при рухването на Барад-дур.

320

Бел.5: Сами по себе си Камъните можели единствено да виждат — сцени и образи от далечни места или от миналото. Те оставали без обяснение; и във всеки случай за хората от по-късни времена се оказало трудно виденията да бъдат избирани чрез волята или желанието на наблюдателя. Но когато нечий друг ум заемал отсрещния камък „в съгласие“, ставало възможно мислите да бъдат „прехвърляни“ (възприемали се като „говор“) и видения от съзнанието на единия наблюдател да се прехвърлят чрез Камъка у другия. [Виж по-нататък в текста и Бележка 21.] Тази възможност се използвала главно при размяна на съвети, мнения и необходими за управлението вести; по-рядко за дружески беседи и размяна на приветствия или съболезнования. Единствено Саурон е употребил Камък, за да прехвърли могъщата си воля, да се наложи над изтощения наблюдател и тъй да го подчини на своите заповеди, като изтръгне от него всички потайни мисли. (Бележка на автора.)

321

Бел.6: Заслужава да си припомним думите на Гандалф пред Съвета на Елронд, че Саруман дълго е проучвал свитъците и книгите в Минас Тирит.

322

Бел.7: Що се отнася до „по-светската“ политика на власт и военна сила, Исенгард бил отлично разположен като ключ към Роханския пролом. Там се намирала слабата точка в отбраната на Запада, особено след упадъка на Гондор. През пролома можели тайно да преминават вражески съгледвачи и вестоносци, а дори и цели войски, както в предишни епохи. Съветът, изглежда, не е усещал това, тъй като вече дълги години над всичко ставащо в Исенгард тегнела най-строга тайна. Използването, а може би и специалното отглеждане на орки оставало неизвестно, но сигурно е започнало не по-рано от 2990 година. Оркските войски вероятно не са били използвани извън територията на Исенгард преди нападението срещу Рохан. Ако Съветът е знаел всичко това, то естествено веднага би се разкрило, че Саруман е преминал на страната на злото. (Бележка на автора.)