Сами по себе си палантирите не можели да проникват в мислите на хората неусетно и против тяхната воля; защото прехвърлянето на мисли изисквало желание от двете страни и мисълта (възприемана като говор)336 можела да се предава само между два Камъка „в съгласие“ един с друг.
336
Бел.21: В една отделна бележка това е разгледано по-подробно: „Използвайки Камъни «в съгласие» един с друг, двама души можели да общуват, но не чрез звуци, които Камъните не предавали. Като се гледали, те можели да обменят «мисли» — не пълната и искрена мисъл или намерение, а «безмълвен говор», тоест мислите, които желаели да предадат (вече езиково оформени в тяхното съзнание, а дори и наистина изричани на глас); тези мисли достигали събеседника и естествено веднага се преобразявали в «говор», тъй като в друга форма не биха могли и да бъдат предадени.“