Тъй продължили стръмно нагоре — ту по дълги каменни стълбища, ту по лъкатушни пътища в сянката на шеметните канари, додето на около половин левга от Дървената порта Туор видял, че огромна стена прегражда пропастта от край до край, а от двете й страни се издигат могъщи каменни кули. Пътят достигал висока арка в стената, ала изглеждало сякаш зидарите са я преградили с една-единствена грамадна каменна плоча. Когато наближили, тъмната полирана повърхност заблестяла под лъчите на бяла лампа, закачена над входа.
— Ето Втората врата, наречена Каменната порта — рекъл Елемакил.
После той пристъпил напред и леко натиснал плочата. Тя бавно се завъртяла около скрита ос, докато се обърнала с ръб към тях и освободила пътя от двете страни; а като преминали, озовали се в просторен двор, където стояли мнозина въоръжени стражи със сиви одежди. Никой не изрекъл дума, но Елемакил повел спътниците си към една зала под северната кула; там ги оставили да починат и им донесли храна и вино.
— Оскъдна може да изглежда трапезата — рекъл Елемакил на Туор. — Ала ако словата ти се потвърдят, ще бъдеш възнаграден пребогато.
— Стига ми и толкоз — отвърнал Туор. — Слаб ще е духом онзи, комуто трябва по-добро изцеление.
И наистина, от елфическата храна и вино се ободрил дотолкова, че скоро сам настоял да продължат.
Не след дълго стигнали до още по-висока и крепка стена, а в нея била вградена Третата врата, наречена Бронзовата порта — грамаден двукрилен портал, покрит с бронзови плочи и щитове, по които имало изсечени безброй изображения и загадъчни знаци. На стената над трегера се издигали три квадратни кули, облицовани от горе до долу с листова мед, която по някакво чудо на ковашкото изкуство си оставала вечно лъскава и блестяла като пламък в лъчите на червените лампи, подредени като факли по цялата стена. Все тъй безмълвно тримата минали през портата и в двора отвъд нея видели още по-голям отряд от стражи с ризници, що сияели мътно като гаснеща жарава; а остриетата на топорите им били червени. Синдари от Невраст били почти всички пазители на тая порта.
Сега предстояла най-трудната част от пътя, защото в средата на Орфалх склонът ставал още по-стръмен и докато се изкачвали по него, Туор зърнал само мрачни стени да се извисяват чак докъдето поглед стига. Най-сетне наближили Четвъртата врата — Портата от Изписано желязо. Висока и черна била стената, без нито една лампа по нея. Четири железни кули я увенчавали и между двете вътрешни имало величава фигура на орел от ковано желязо, изобразяваща как самият крал на небесата Торондор се спуска върху планински връх. Но както стоял пред тази порта, Туор с почуда усетил, че сякаш гледа през плетеница от стъбла и клони на вековечни дървета към поляна, огреяна от блед лунен светлик. Защото светлината долитала през сложния филигран на вратата, изкован във формата на дървета с могъщи корени и извити клони, отрупани с листа и цветове. А когато минал оттатък, разбрал как е възможно това — дебелата врата имала не една, а три решетки една зад друга, разположени тъй, че който идвал по средата на пътя, ги виждал сплетени в една обща картина.
Но прозиращата светлина се оказала дневна, понеже вече се били изкачили високо над низините, откъдето тръгнали, и отвъд Желязната порта пътят ставал почти равен. Нещо повече, били отминали най-високите зъбери на Ехориат и сега планинските върхове слизали стръмно надолу към вътрешните хълмове, а пропастта се разширявала и стените й ставали по-полегати. Бяла снежна мантия покривала плещите на планината и отразена от нея, небесната светлина заприличвала на лунно сияние сред искрящи мъгли.
Прекосили редицата на Железните стражи, които стояли отвъд Портата; черни били техните плащове, ризници и дълги щитове, а на лицето си всеки имал маска със забрало във формата на орлов клюн. Сега Елемакил минал отпред, а двамата го последвали през бялото дневно сияние; и Туор видял край пътя трева, сред която блещукали като звезди белите цветчета на уилос, наричани още Вечен спомен, що не признават сезони и не вехнат29; тъй с почуда и радост в сърцето стигнал до Сребърната порта.
Стената на Петата врата била изградена от бял мрамор, ниска и широка, а парапетът над нея представлявал сребърна плетеница, разпъната между пет големи мраморни кълба; и там стояли множество стрелци, облечени в бяло. Самата порта имала формата на лунен сърп, изработен от сребро и неврастки бисери; а над нея, върху средното мраморно кълбо, се издигало изображение на Бялото дърво Телперион, изваяно от сребро и малахит, с цветове от едри баларски перли30. Отвъд Портата сред обширния двор, покрит с плочи от бял и зелен мрамор, стояли стрелци със сребърни ризници и белоперести шлемове — по сто от двете страни. Елемакил превел Туор и Воронве през безмълвните им редици и стъпили върху дълъг бял път, що водел право към Шестата врата; а зелената морава наоколо ставала все по-широка и между белите звезди на уилос цъфтели безброй по-дребни цветчета като златни очи.
29
Бел.27: Това са същите цветя, които покриват в изобилие погребалните могили на роханските крале край Едорас и чието име Гандалф споменава на рохиримски език — симбелмине, тоест Вечен спомен „защото цъфтят през всички сезони и растат само там, където мъртвите намират покой“. („Властелинът на Пръстените“, книга 3, глава 6) Елфическото название уилос се среща само в този откъс, но можем да го намерим и в Амон Уилос — така се превежда на Синдарински език староелфическото име Ойолосе („Вечна белота“ — така наричат елфите планината на Манве). В „Кирион и Еорл“ е дадено още едно елфическо име на това цвете — алфирин.
30
Бел.28: В „Силмарилион“ на стр. 109 е казано, че Тингол щедро възнаграждавал джуджетата от Белегост с перли. „Перлите му давал Кирдан, понеже ги имало много из плитчините край Баларския залив.“