Тъй стигнали до Златната порта, последна от древните врати на Тургон, сътворени преди Нирнает; и тя наподобявала Сребърната порта, само че стената била от жълт мрамор, а кълбата и парапетът — от червено злато; и кълбата били шест, а между тях върху златна пирамида се издигало изображение на Слънчевото дърво Лаурелин, обсипано с дълги гроздове цветя от топаз, закачени на златни вериги. Самата врата била украсена с лъчисти златни дискове, наподобяващи слънцето, между други накити от гранати, топази и жълти диаманти. В двора зад нея били строени триста стрелци с дълги лъкове, позлатени ризници и високи златисти пера върху шлемовете; и големите им кръгли щитове червенеели като пламък.
Слънчевите лъчи вече огрявали пътя пред тях, защото хълмовете от двете страни били ниски и зелени чак до заснежените върхове; и Елемакил побързал напред, понеже наближавали Седмата врата, наречена Великата или Стоманената порта — нея издигнал Маеглин след завръщането си от Нирнает, за да прегради цялата ширина на Орфалх Ехор.
Нямало там стена, ала от двете страни се издигали в небето кръгли седеметажни кули с много прозорци и всеки етаж бил по тесен от предишния, а най-отгоре завършвали с кулички от блестяща стомана; и между тях се простирала могъща стоманена решетка, що не се поддавала на ръжда и искряла със студен бял блясък. Седем големи стоманени колони имало там, дебели и високи като стройни дървета, ала завършващи с люти шипове, по-остри от игла; и имало седем напречни греди от стомана, а между колоните гъстеели още седем пъти по седем стоманени пръта с широки остриета като на копия. А по средата, над централната колона, се извисявало могъщо изображение на кралския шлем на Тургон — короната на Потайното кралство, инкрустирана с елмази.
Ни врата, ни проход съзирал Туор в този страховит стоманен плет, ала когато се приближил, между решетките бликнала насреща му ослепителна светлина. А Елемакил продължавал напред и сякаш нямало врата, за да се отвори от допира му; но когато ударил един от прътите, цялата ограда зазвъняла като арфа с безброй струни и ясни мелодични звуци се понесли от кула до кула.
Мигом от кулите изскочили конници и пред тия от северната яздел водач върху бял жребец; скочил той от седлото и с широка крачка се отправил към новодошлите. Висок и благороден бил Елемакил, ала още по-снажен и величав бил Ектелион Бистроструйни, Повелител на фонтаните и Пазител на Голямата порта по онова време31. В сребро бил облечен цял, а върху сияйния му шлем имало стоманен шип, завършващ с елмазно острие; и когато подал щита си на оръженосеца, по него бликнали искри от кристалите, що го покривали като капки роса.
Поздравил го Елемакил и казал:
— Виж, водя ти Воронве Аранвион, който се завръща от Балар; а ето и един чужденец, когото той е довел насам и който иска да говори с краля.
Тогава Ектелион извърнал глава към Туор, а той се заметнал с плаща си и останал неподвижен; и на Воронве му се сторило, че мъгла обгръща Туор и снагата му расте, та върхът на неговата качулка се издигнал над шлема на елфическия владетел като могъща морска вълна, връхлитаща към бреговете. А Ектелион впил ясния си поглед в Туор и подир дълго мълчание бавно продумал32:
— Ти достигна Последната порта. Знай, че нито един чужденец, що мине през нея, вече не ще излезе назад, освен през дверите на смъртта.
— Не предизвиквай съдбата! Защото ако пратеникът на Властелина на Водите мине през тези двери, то и всички в това кралство ще го последват. Повелителю на фонтаните, не възпирай оногова, що носи вест от Властелина на Водите!
Тогава Воронве и всички наоколо пак се взрели смаяно в Туор, изумени от самите слова и гласа, що ги изричал. И на Воронве му се сторило, че чува могъщ глас, ала долитащ от безкрайно далече. А Туор сам се слушал и сякаш някой друг говорел през устните му.
Дълго мълчал Ектелион, загледан в Туор и бавно се изписало по лицето му страхопочитание, като че в сивата сянка на тургоновия плащ съзирал далечни видения. После се поклонил, отстъпил към решетката и щом положил ръце върху нея, портата се разтворила от двете страни на Коронованата колона. Тогава Туор минал през нея, стигнал до зелена поляна с изглед към далечната долина и оттам съзрял Гондолин сред белите снегове. И тъй бил омаян, че дълго не можал да откъсне взор; защото най-сетне срещал видението от своите мечти и копнежи.
31
Бел.29: Ектелион Бистроструйни се споменава в „Силмарилион“ като един от военачалниците на Тургон, които охраняват фланговете на гондолинската войска при оттеглянето й покрай Сирион след Нирнает Арноедиад; по-късно е описана схватката му с предводителя на Балрозите Готмог, в която двамата се съсичат до смърт.
32
Бел.30: Тук привършва грижливо написаният, макар и многократно поправян ръкопис. Останалата част от разказа е надраскана набързо върху късче хартия.