Тъй стоял и не изричал ни дума. Безмълвно се възправяли от двете му страни бойците на Гондолин; сред тях имало представители от пазителите и на седемте порти, но вождовете и командирите яздели сиви и бели коне. И докато гледали Туор с почуда, плащът му се свлякъл и той застанал пред тях, облечен в могъщите доспехи от Невраст. А мнозина сред тия бойци били видели с очите си как сам Туор окачва доспехите на стената зад Високия трон във Винямар.
Тогава Ектелион най-сетне изрекъл:
— Друго доказателство не е потребно; и дори туй, че се назовава син на Хуор, вече е незначително пред явната истина — сам Улмо ни го изпраща.33
II
Нарн и Хин Хурин
Разказ за децата на Хурин
Детството на Турин
Хадор Златокоси бил владетел на Едаините и скъп приятел на Елдарите. До сетния си ден той служил вярно на Финголфин, който му дал обширни земи в оная област на Хитлум, наречена Дор-ломин. Дъщеря му Глоредел се омъжила за Халдир, син Халмиров, владетел на людете от Бретилския лес; на същия празник синът му Галдор Високи се венчал с Халмировата щерка Харет.
Галдор и Харет имали двамина синове — Хурин и Хуор. Макар да бил с три години по-голям, Хурин не израснал висок като мъжете от своя род; в това приличал на майка си, но по всичко останало бил като дядо си Хадор — белолик, русокос, с крепка снага и пламенен дух. Ала пламъкът в гърдите му горял равномерно, укротяван от силна воля. Сред всички люде от Севера той познавал най-добре замислите на Нолдорите. Брат му Хуор бил снажен и нямало по-висок мъж между Едаините, освен сина му Туор, нито по-бърз бегач; но ако надбягването било дълго и тежко, Хурин се прибирал пръв, защото до самия край бягал също тъй бързо, както и в началото. Голяма обич свързвала двамата братя и рядко се разделяли на младини.
Хурин взел за жена Морвен, щерка на Барагунд, който пък бил син на Бреголас от Беоровия род; и тъй се сродил с Берен Едноръки. Морвен била висока и тъмнокоса, а заради прекрасното лице и искрящия поглед хората я наричали Еледвен, що значи елфическо сияние; но по нрав често била горделива и строга. Скърбите на Беоровия род нажалявали сърцето й, защото след разрухата на Дагор Браголах била избягала от Дортонион и живеела като изгнаница в Дор-ломин.
Първородният син на Хурин и Морвен се наричал Турин и бил роден в онази година, когато Берен пристигнал в Дориат и открил Тинголовата щерка Лутиен Тинувиел. Сетне Морвен родила на Хурин дъщеря и я нарекли Урвен; но всички, които я познавали в нейния кратък живот, предпочитали името Лалаит, що означава смях.
Хуор пък се венчал за Риан, братовчедката на Морвен; тя била дъщеря на Белегунд, син Бреголасов. За зла участ се била родила в тия тежки времена, защото имала нежно сърце и не обичала нито лова, нито войната. Отдавала обичта си на дивите цветя и дървета, а освен туй пеела и съчинявала песни. Само от два месеца била омъжена за Хуор, когато той заминал с брат си за Нирнает Арноедиад и повече не го видяла34.
В годините след Дагор Браголах и гибелта на Финголфин, злокобната сянка на Моргот ставала все по-мрачна. Ала през четиристотин шейсет и деветата година от завръщането на Нолдорите в Белерианд сред елфи и люде се зародила надежда, защото плъзнала мълва за подвизите на Берен и Лутиен и посрамването на Моргот върху собствения му трон в Ангбанд, а някои дори твърдели, че Берен и Лутиен още са живи или са се завърнали от смъртта. Пак през онази година доблестните цели на Маедрос били почти почти достигнати — с обединени сили Елдари и Едаини отблъснали атаката на Моргот и изхвърлили орките от Белерианд. Тогава започнало да се говори за бъдни победи и разплата за Дагор Браголах, когато Маедрос щял да поведе обединената войска, да погребе навеки Моргот под земята и да запечата дверите на Ангбанд.
Ала по-мъдрите все още тръпнели от тревога, че Маедрос твърде рано разкрива растящата си сила и че Моргот ще има предостатъчно време да крои козни против него. „Ново зло ще се излюпи в Ангбанд и то такова, каквото ни елфи, ни люде могат да си представят“ — казвали те. И сякаш за да потвърди словата им, през есента на онази година под оловните небеса налетял лош вятър откъм Севера. Нарекли го Злия дъх, понеже разнасял незнайна болест; мнозина измрели от нея из северните земи, граничещи с Анфауглит — най-вече невръстни деца от човешкия род.
33
Бел.31: Тук повествованието свършва окончателно и остават само някои набързо нахвърляни записки, очертаващи по-нататъшния развой на разказа:
Туор пита за името на Града и в отговор чува седем имена. (За отбелязване е несъмнено преднамереният факт, че името Гондолин не се използва в разказа чак до момента, когато Туор вижда града — дотогава срещаме само названието Потайното кралство или Потайният град.) Ектелион заповядва да бъде даден сигнал и от кулите на Голямата порта засвирват тръби, чиято песен отеква сред хълмовете. След дълга тишина чуват как в далечината отговарят тръби от стените на града. Довеждат коне (сив кон за Туор) и групата тръгва към Гондолин.
Тук е трябвало да последва описание на Гондолин и стълбищата към високата площадка пред голямата градска порта; на могилите (тази дума е неясна) от малорни, брези и вечнозелени дървета; на Фонтанния площад, Кралската кула над аркада с множество арки, Кралския чертог и знамето на Финголфин. След това, за да поздрави Туор, се появява самият Тургон „по-снажен от всички други Чеда на света освен Тингол“ с бяло-златист меч в ножница от слонова кост. Маеглин е застанал отдясно на трона, а кралската дъщеря Идрил седи отляво; и Туор трябва да изрече посланието от Улмо или „на всеослушание“, или „в залата за съвети“.
Други откъслечни записки сочат, че е трябвало да има описание на Гондолин, както го вижда Туор отдалече; че плащът на Улмо трябва да изчезне, когато Туор изрича посланието пред Тургон; че ще бъде обяснено защо Гондолин няма кралица; и че когато Туор за пръв път съзира Идрил, или малко по-късно, трябва да бъде подчертано, че в живота си е виждал твърде малко жени. Повечето жени и деца от племето на Анаел в Митрим са били изпратени на юг; а като роб Туор е виждал само дивите и горделиви жени на източните пришълци, които се отнасяли с него като с животно, или нещастните робини, работещи непосилно още от детство и към които е изпитвал само жалост.
Може да се отбележи, че по-късното споменаване за малорни в Нуменор, Линдон и Лотлориен не потвърждава, макар и да не отхвърля идеята, че през Древните дни тия дървета са процъфтявали в Гондолин (виж „Описание на остров Нуменор“) и че съпругата на Тургон, Еленве, е загинала отдавна при прекосяването на Хелкараксе („Силмарилион“, стр. 106).
34
Бел.1: На това място в „Нарн и Хин Хурин“ е вмъкнат откъс, описващ престоя на Хурин и Хуор в Гондолин. Той се основава изцяло върху историята, разказана в един от „съставните текстове“ на „Силмарилион“ — до такава степен, че се превръща в обикновен вариант и реших да не го повтарям. Може да бъде открит в „Силмарилион“, стр. 198–199.