— Какъв дар би си пожелал от крал Тингол? — запитал го той.
— Искам да бъда боец от неговата конница, та да препусна срещу Моргот и да отмъстя за баща си — отвърнал Турин.
— Може и тъй да стане, като пораснеш след някоя и друга година — рекъл Белег. — Защото макар че си още малък, в теб личи храбрият мъж, достоен да бъде син на Хурин Непреклонни.
А името на Хурин било почитано във всички елфически кралства. Затуй Белег охотно станал водач на странниците и ги поканил в хижата, където живеел по онова време заедно с други ловци; там се подслонили, докато чакали пратеник да отнесе вестта до Менегрот. А когато дошло известие, че Тингол и Мелиан ще приемат Хуриновия син и неговите пазители, Белег ги повел по тайни пътеки към Потайното кралство.
Тъй Турин стигнал до големия мост над Есгалдуин и минал през портите на Тинголовия чертог; и като дете зяпнал пред чудесата на Менегрот, които дотогава не бил виждал друг простосмъртен, освен Берен. Тогава Гетрон изрекъл пред Тингол и Мелиан посланието на Морвен; а Тингол го изслушал благосклонно и взел Турин върху коляното си в чест на Хурин, най-могъщ сред людете и неговия сродник Берен. И които видели това, се поразили, понеже то означавало, че Тингол осиновява Турин; а по онуй време било нечувано елфически благородник, та камо ли крал, да вземе човешко чедо. После Тингол изрекъл:
— Тук, сине Хуринов, ще бъде твоят дом; и през целия ти живот, ще те почитат като мой син, ако и да си човек. Мъдрост ще получиш, недостъпна за мярката на простосмъртните и елфически оръжия ще докосват ръцете ти. Може да дойде ден, когато ще извоюваш отново бащините си владения в Хитлум, ала дотогава живей тук, обичан от всички.
Тъй заживял Турин в Дориат. За известно време с него били и двамата му пазители Гетрон и Гритнир, макар че копнеели да се завърнат при своята господарка в Дор-ломин. Сетне старост и болести надвили Гритнир, та останал при Турин додето издъхнал; Гетрон обаче си тръгнал и Тингол пратил отряд бойци да го упътват и охраняват, а по тях предал вест за Морвен. Най-сетне стигнали до Хуриновия дом и когато Морвен узнала, че Турин е приет с почести в чертозите на Тингол, скръбта й понамаляла; освен туй елфите носели богати дарове от Мелиан и покана да тръгне с тях към Дориат. Защото Мелиан била мъдра и предвидлива, та се надявала тъй да отбегне злото, зародено в черните замисли на Моргот. Но Морвен не пожелала да напусне дома си, понеже по нрав оставала все тъй горделива; а и Ниенор била още невръстно пеленаче. Затуй благодарила на елфите и ги отпратила, като им подарила последните си златни дреболии, за да прикрие в каква бедност е изпаднала; заръчала им още да отнесат на Тингол Хадоровия шлем. А Турин ден подир ден очаквал завръщането на пратениците; и когато се завърнали сами, той избягал в гората и заридал; защото знаел за поканата на Мелиан и се надявал Морвен да пристигне. Туй била втората скръб на Турин.
Когато пратениците предали отговора, Мелиан се затрогнала и опечалила, понеже усещала мислите на Морвен; и разбрала, че не ще бъде избегнато лесно онуй, що предугаждала.
Шлемът на Хадор попаднал в Тинголовите ръце. Този шлем бил от сива стомана със златни инкрустации и гравирани около тях победни руни. Магическа сила пазела носителя му от смъртоносни рани, понеже всеки меч се трошал в него и всяка стрела отскачала. Изработен бил от ногродския майстор Телчар, чиито творения се славели по цялата Средна земя. Имал забрало (като ония, с които джуджетата закривали очите си в ковачниците) и лицето на онзи, що го наденел, вдъхвало страх в душите на враговете, а в същото време било опазено от стрели и огън. Върху гребена предизвикателно се издигало позлатено изображение на главата на дракона Глаурунг; защото шлемът бил изработен скоро след първото му излизане от Морготовите порти. Хадор, а и Галдор подир него, често го носели на война; и гордост обземала душите на хитлумските бойци, щом го зърнели сред битката, та се провиквали: „По-доблестен е Драконът на Дор-ломин от златния червей на Ангбанд!“.
Ала всъщност този шлем не бил изкован за човек, а за Азагал, владетеля на Белегост, който през Скръбната година загинал в схватка с Глаурунг37. Азагал го дарил на Маедрос като отплата задето спасил живота и съкровищата му, когато орките го били нападнали от засада край Пътя на джуджетата в Източен Белерианд38. По-късно Маедрос го пратил на Фингон, с когото често разменял дружески дарове, тъй като не забравял как Фингон пропъдил Глаурунг обратно в Ангбанд. Ала освен Хадор и сина му Галдор в цял Хитлум никой друг нямал тъй яка шия и плещи, че да носи с лекота джуджешкия шлем. Затуй Фингон го подарил на Хадор заедно с властта над Дор-ломин. За зла беда Галдор бил без шлема, когато отбранявал Ейтел Сирион, понеже при внезапния щурм на врага изтичал гологлав към крепостната стена и една от стрелите на орките го пронизала право в окото. Колкото до Хурин, той не обичал да го носи и казвал: „Предпочитам да гледам враговете с истинското си лице“. Ала все пак смятал шлема за едно от най-скъпите родови съкровища.
37
Бел.4: Заслужава си това описание на Хадоровия шлем да бъде сравнено с носените от джуджетата по време на Нирнает Арноедиад „грозни маски, за да плашат врага“, които „им помогнали да устоят срещу драконите“ („Силмарилион“, стр. 247). По-късно, когато излиза на бой от Нарготронд, Турин носи джуджешка маска „и щом зърнели тая маска, враговете бягали презглава“ (пак там, стр. 271). Виж също така Приложението към „Нарн и Хин Хурин“.
38
Бел.5: Никъде другаде не се споменава за нападение на орките в Източен Белерианд, при което Маедрос да е спасил Азагал.