Именно този текст привеждам в настоящата книга. За да избегна недоразуменията, промених заглавието на „За Туор и пристигането му в Гондолин“, тъй като в него не се споменава нищо за гибелта на града. Както всички ръкописи на баща ми, легендата имаше множество варианти, а в един кратък откъс (пътуването на Туор и Воронве към отвъдния бряг на река Сирион) се срещаха и няколко противоречиви версии; това наложи незначителна редакторска намеса.
Тук стигаме до удивителния факт, че единственият пълен разказ за престоя на Туор в Гондолин, сватбата му с Идрил Келебриндал, раждането на Еарендил, измяната на Маеглин, падането на града и страданията на бегълците — една история, която заема централно място в представата за Първата епоха — е написан от баща ми още в младежките му години. Няма съмнение обаче, че онова (иначе великолепно) повествование не подхожда за включване в тази книга. То е написано в извънредно архаичния стил, който баща ми използва по онова време и съдържа редица идеи, влизащи в противоречие с публикуваните вече произведения „Властелинът на Пръстените“ и „Силмарилион“. Мястото му е при другите откъси от най-ранната фаза на митотворчеството, тоест в сборника „Книга на изгубените легенди“; само по себе си то представлява изключителен интерес за читателя, който желае да узнае как се е зародила Средната земя, но ако изобщо бъде публикувано, ще се нуждае от сложни и подробни коментари.
В много отношения развитието на легендата за Турин Турамбар представлява най-заплетеното и сложно повествование от цялата история на Първата епоха. Както в преданието на Туор и падането на Гондолин, разказът се връща към самото начало и може да бъде открит както под формата на ранно белетристично произведение (една от „Изгубените легенди“), така и като недовършена дълга поема. Но за разлика от по-сетнешния „разширен вариант“ на „Туор“, баща ми е успял да доведе преработката на „Турин“ почти до края. Тя е озаглавена „Нарн и Хин Хурин“; именно нея съм включил в тази книга.
Трябва обаче да посоча, че далеч не всички части от разширения вариант на повествованието са достигнали завършена или поне изяснена форма. Финалният откъс (от завръщането на Турин в Дор-ломин до неговата гибел) е претърпял само незначителни редакторски промени, докато първият раздел (до бягството на Турин от Дориат) се нуждаеше от много подборки и поправки, а на места се наложиха и леки съкращения, тъй като оригиналните текстове са откъслечни и несвързани. Но централната част на разказа (Турин сред разбойниците, калпавото джудже Мим, областта Дор Куартол, гибелта на Белег от ръката на Турин и животът на Турин в Нарготронд) представляваше далеч по-сериозна редакторска задача. В нея „Нарн“ е най-недовършен и на места се срещат само набързо нахвърляни записки за възможното развитие на историята. Когато баща ми прекрати работата върху тази част, тя все още беше в процес на развитие; съкратеният вариант, който публикувах в „Силмарилион“, трябваше да изчака и да бъде заменен от истинския „Нарн“. При подготовката на „Силмарилион“ за печат нямах друг избор, освен да съставя главата за Турин до голяма степен именно от тези материали, които са изключително сложни в своята разнообразност и взаимна обвързаност.
За първата част на този централен раздел, както и за началото на престоя на Турин при Мим върху Амон Руд, успях да сглобя от съществуващите материали цялостен разказ, съвместим с останалите части (с едно-единствено изключение, за което споменавам в бележка 12 към главата); ала оттам нататък, чак до пристигането на Турин при Ивринския водопад, сметнах подобен подход за неуместен. На това място пропуските в историята са прекалено големи и могат да бъдат запълнени само с откъси от публикувания „Силмарилион“; но в приложението към главата съм цитирал отделни фрагменти от тази част на проекта за разширено повествование.