— Уви! Как се е прокраднала тази сянка в моето кралство? Смятах Саерос за верен и мъдър; ала да беше жив, щеше да познае гнева ми, понеже злонамерен е бил присмехът му и смятам него за отговорен във всичко станало край трапезата. Дотук Турин има моята прошка. Ала посрамването на Саерос и гонитбата до смърт са още по-черни деяния, тъй че не мога да ги отмина с лека ръка. Те издават жестоко и горделиво сърце. — Тук Тингол дълго мълчал и най-сетне изрекъл със скръб: — Неблагодарен храненик е той и прекомерно надменен за човешката си участ. Как да приютя оногова, що презира мен и моя закон, как да му простя, ако не се разкайва? Затуй ще прокудя Турин, син Хуринов, от Дориатското кралство. Ако пожелае да влезе, нека бъде доведен на съд при мен; и вече не е мой син додето не помоли за прошка в нозете ми. Ако някой тук смята това за несправедливо, нека говори.
Тогава в залата настанала тишина и Тингол вдигнал ръка да обяви присъдата за произнесена. Но в този момент Белег дотичал отвън и се провикнал:
— Господарю, мога ли да говоря?
— Късно идваш — рекъл Тингол. — Не беше ли поканен заедно с другите?
— Тъй е, господарю — отвърнал Белег, — ала се забавих; търсех някого. Най-сетне водя свидетел, когото трябва да изслушаме преди присъдата.
— Бях призовал всички, що имат нещо да кажат — рекъл кралят. — Какво би могло да промени словата на ония, които изслушах досега?
— Сам ще решиш като го чуеш — казал Белег. — Изпълни тази моя молба, ако съм заслужил благоволението ти.
— Заради теб ще я изпълня — рекъл Тингол.
Тогава Белег излязъл и довел за ръка девойката Нелас, която живеела из горите и никога не идвала в Менегрот; а тя се стъписала от грамадната колонна зала с каменен свод и от множеството очи, вперени в нея. И когато Тингол й повелил да говори, рекла:
— Господарю, аз седях на едно дърво…
Ала след туй се запънала от трепет пред краля и не могла да изрече нищо повече. А той се усмихнал и казал:
— И други са вършили същото, но не са считали за потребно да ми разкажат.
— Тъй е — отвърнала тя, окуражена от неговата усмивка. — Дори самата Лутиен! През онова утро си мислех за нея и за човека Берен.
Нищо не казал Тингол, само престанал да се усмихва и зачакал Нелас да продължи.
— Защото Турин ми напомня за Берен — изрекла тя най-сетне. — Чувала съм, че били сродници и туй личало, ако се вгледаш по-близо.
Не изтърпял Тингол и я прекъснал:
— Може и тъй да е. Ала Турин, син Хуринов, стори презряно дело и вече не ще го виждаш, та да обсъждаш родословието му. Защото сега ще изрека присъдата.
— Повелителю! — викнала тя. — Изтърпи още малко и ме остави преди туй да довърша. Седях на едно дърво, за да зърна Турин докато минава по пътя; и видях как Саерос изскочи от гората с щит и меч, та го нападна изневиделица.
При тази вест из залата се надигнал ропот; и кралят вдигнал десница с такива слова:
— По-сериозно свидетелство носиш, отколкото очаквах. Внимавай какво изричаш; защото тук се решава човешка съдба.
— Тъй рече и Белег — отвърнала тя — и само затуй се осмелих да дойда тук, та Турин да не бъде осъден несправедливо. Той е храбър, но и милостив. Двамата се сражаваха, господарю, додето Турин отне на Саерос щита и меча; ала не го съсече. Затуй не вярвам, че е желал смъртта му. А ако и да посрами Саерос, то срамът беше заслужен.
— Тук аз отсъждам — рекъл Тингол. — Ала онуй, що казваш, ще ме ръководи. — После разпитал Нелас най-подробно; накрая се обърнал към Маблунг и продумал: — Странно, че Турин не ти е разказал нищо.
— И все пак тъй беше — отвърнал Маблунг. — Ако бе проговорил, с други слова щяхме да се простим.
— И друга ще е присъдата ми сега — рекъл Тингол. — Чуйте! Каквато и вина да носи Турин, опрощавам я, понеже виждам, че е бил оскърбен и предизвикан. И тъй като са верни словата му, че мой съветник е сторил подобна злина, не искам да моли за прошка, а сам ще го диря навсякъде; и ще го призова да се завърне с почести в моя чертог.
Ала когато присъдата била произнесена, Нелас изведнъж заридала.
— Къде да го намерим? — запитала тя. — Той напусна земите ни, а светът е широк.
— Ще го търсим — отвърнал Тингол.
После кралят станал от трона, а Белег извел Нелас от Менегрот и рекъл:
— Не плачи; защото ако Турин още е жив и броди нейде в изгнание, ще го намеря, та дори всички други да не успеят.
На другия ден Белег отишъл при Тингол и Мелиан и кралят му рекъл:
— Дай ми съвет, Белег; защото съм наскърбен. Приех Турин за свой син и такъв ще остане навеки, освен ако сам Хурин се завърне от сенките да си го вземе. Не искам да се говори, че несправедливо е бил прокуден из пущинака, затуй с радост ще го приема обратно; обичах го от сърце.