— Такава е, значи, дисциплината във вашия корпус — започна Барам. Това бе дребнаво и злобно, след като неподчинението вероятно бе спасило живота му. Той самият, изглежда, го осъзнаваше, затова се ядоса още повече. — Но пред мен такива не минават, Лорънс. Ще си получиш заслуженото. Сержант, арестувайте го…
Не чуха края на изречението. Барам потъна, смали се, разпенената му червена уста се отваряше и затваряше като на риба на сухо. Думите станаха недоловими, докато земята се отдалечаваше под краката на Лорънс. Ноктите на Темерер бяха сключени внимателно около тялото му и големите черни криле пореха небето с широки махове нагоре, нагоре, нагоре през мъгливия лондонски въздух, който покриваше със сажди кожата на Темерер и изпъстряше с точици ръцете на Лорънс.
Лорънс се настани удобно в сключените нокти и пътува в мълчание. Белята вече бе сторена и той знаеше, че не е много разумно да иска от Темерер да го връща на земята. В размаха му се усещаше истинска ярост, едва сдържан гняв. Летяха много бързо. Лорънс погледна надолу с известно безпокойство, когато отминаха градските стени. Темерер летеше без сбруя и сигнализация и Лорънс се опасяваше, че оръдията може да се насочат към тях. Това обаче не стана. Темерер имаше характерна черна кожа и тъмносини и перлено сиви ивици по краищата на крилете и бе лесно разпознаваем. Или може би прелетяха твърде бързо, за да предизвикат реакция.
Те оставиха града зад гърба си петнадесет минути след излитането и скоро излязоха от обхвата дори на най-дългоцевния мускет. Под тях пътищата се разклониха през посипаните със сняг хълмове, въздухът замириса на чисто. Темерер увисна за момент във въздуха, тръсна глава, за да падне прахолякът, и кихна шумно. С това пораздруса Лорънс, но после продължи да лети вече с по-спокойно темпо и след още минута-две обърна глава и проговори:
— Добре ли си, Лорънс? Нали не ти е неудобно?
Прозвуча доста угрижен. Лорънс го потупа по лапата, която му бе наблизо.
— Да, добре съм.
— Много съжалявам, че те отнесох така — каза Темерер, поуспокоен от топлината в гласа на Лорънс. — Моля те, не се сърди, не можех да позволя на онзи мъж да те арестува.
— Не се сърдя — отвърна Лорънс. И наистина, в сърцето му имаше единствено непреодолима радост, че лети отново, че чувства потока енергия през тялото на Темерер, дори и по-рационалната му половина да знаеше, че това няма да продължи дълго. — Ни най-малко не те виня, че отлетя, но се боя, че вече трябва да се връщаме.
— Не. Няма да те предам на онзи мъж — твърдо отсече Темерер и Лорънс със страх осъзна, че вижда неговия закрилнически инстинкт в действие. — Той ме излъга, не те допусна до мен, а накрая искаше да те арестува. Трябва да се радва, че не го смачках.
— Скъпи приятелю, не можем да бягаме без посока — каза Лорънс. — Ако го направим, ще станем престъпници. Ще можем да се изхранваме единствено чрез кражби. Ще изоставим всичките си приятели.
— Не съм им от никаква полза, ако седя в поделение в Лондон — Темерер казваше самата истина и Лорънс не намери какво да му отговори. — Но нямам намерение да бягам без посока, макар че — добави замечтано — сигурно щеше да е хубаво да правим, каквото си пожелаем. Едва ли ще се забелязва липсата на няколко овце тук и там. Но не и докато имаме да водим битка.
— О, не — Лорънс погледна слънцето и си даде сметка, че летят на югоизток, право към поделението в Дувър. — Темерер, няма да ни позволят да се включим в битката. Лентън ще трябва да ми нареди да се върна, а ако не се подчиня, ще ме арестува толкова бързо, колкото и Барам, уверявам те.
— Не вярвам адмиралът на Обверсария да те арестува — каза Темерер. — Тя е много мила и винаги е била учтива с мен, макар че е много по-възрастна и е дракон-водач. Пък дори да опита, там са Максимус и Лили, те ще ми помогнат. А ако мъжът от Лондон дойде и отново се опита да те арестува, ще го убия.
Последното той добави с обезпокоителна кръвожадна страст.
Втора глава
Двамата кацнаха в Дувър в разгара на подготовката. Главните впрегачи крещяха заповеди на наземните екипажи, дрънчаха катарами, отекваше дълбокият метален звън на бомбите, които белмените товареха с чували, стрелците зареждаха оръжията си, точилата стържеха по сабите с остър пронизителен звук. Дузина заинтригувани дракони ги проследиха с поглед, други подвикнаха поздрави на Темерер, докато се спускаше към земята. Той им отвърна силно развълнуван. Радостта му растеше, а Лорънс, от своя страна, потъваше в отчаяние.
Темерер кацна на площадката на Обверсария. Тя бе една от най-големите в поделението, както се полага на водач на формация, макар че, като представител на породата Енгълуинг, Обверсария бе малко по-едра от средния ръст и Темерер спокойно си намери място до нея. Тя вече беше със сбруята и екипажът й заемаше местата си. Адмирал Лентън стоеше до нея в пълно бойно снаряжение и само чакаше офицерите му да се качат на борда. Излитаха след броени минути.