След минута оттам излезе една жена. Тя търкаше лице и мрънкаше нечленоразделно. Лорънс я видя и погледна засрамено встрани — беше гола до кръста. Драконът я бутна силно и я събори в езерото. Ефектът несъмнено бе живителен. Тя се изправи ококорена и плюеща вода, после енергично се накара на самодоволния дракон и се върна в прохода. Излезе пак след няколко минути и вече бе напълно облечена. Беше с подплатен къс жакет от тъмносин памук с широки ръкави и обточен с червени ленти. Носеше сбруя, изработена също от плат — коприна, както реши Лорънс. Хвърли я без чужда помощ върху дракона, докато продължаваше да нарежда на висок глас с кисело изражение. Това напомни на Лорънс за Бъркли и Максимус, макар че Бъркли не бе изговорил толкова много думи в целия си живот, но все пак взаимоотношенията им бяха също толкова непочтителни.
Щом нагласи сбруята, китайската авиаторка се качи на борда и двамата отлетяха без повече церемонии към задачите, които ги очакваха през деня. Вече всички дракони започваха да се размърдват. От шатрата излязоха други три от червените, а от коридорите надойдоха още хора — мъже от изток и още няколко жени от запад. Темерер потрепна под Лорънс и също отвори очи.
— Добро утро — каза той с прозявка, после огледа с ококорени очи пищната декорация наоколо и суетнята в двора. — Не знаех, че тук има толкова много дракони, нито че мястото е толкова внушително — изрече малко нервно. — Надявам се да са добронамерени.
— Сигурен съм, че ще са много благосклонни, щом разберат, че идваш толкова отдалече — отвърна Лорънс и слезе, та драконът да може да се изправи. Въздухът беше тежък от влагата, небето продължаваше да е сиво и несигурно. Той си помисли, че отново ще стане жега. — Трябва да се напиеш хубаво с вода — каза. — Нямам представа колко често ще спираме днес за почивка.
— Сигурно си прав — неохотно каза Темерер и излезе на двора.
Внезапно глъчката спря напълно. Драконите и техните водачи го загледаха открито, после започнаха да се отдалечават от него. За миг Лорънс се почувства потресен и обиден, но тогава видя, че всички, дракони и хора, се кланяха до земята. Те просто му бяха направили път да стигне до езерото.
Тишината бе пълна. Темерер неуверено премина покрай редиците дракони и отиде на езерото. Пи някак припряно и набързо и се оттегли в шатрата. Едва тогава се възобновиха различните дейности, но с много по-малко врява и много повече тайно надзъртане.
— Много мило, че ми направиха място да пия — каза Темерер почти с шепот, — но ми се ще да не ме зяпаха така.
Драконите изглеждаха склонни да се помайват, но накрая потеглиха един по един. Изключение бяха няколкото животни в напреднала възраст, с помътнели в краищата люспи, които налягаха да се препичат по камъните. Междувременно Гранби и останалите от екипажа се бяха събудили и бяха наблюдавали спектакъла с такъв интерес, какъвто другите дракони проявиха към Темерер. Сега станаха и се заеха да пооправят дрехите си.
— Предполагам, ще пратят някого за нас — каза Хамънд, като опъваше без особен резултат намачканите си бричове.
Той бе облечен официално, за разлика от летците, които носеха дрехите си за път. Точно в този момент Йе Бин, един от младите китайски прислужници от кораба, се появи в двора и помаха, за да привлече вниманието им.
Закуската не беше по вкуса на Лорънс — оскъдна оризова каша с парчета сушена риба и отвратително обезцветени яйца, сервирана с мазни парчета хрупкав и ронлив хляб. Той отмести настрана яйцата и се насили да изяде останалото, следвайки съвета, който по-рано бе дал на Темерер. Беше готов на всичко за една свястна порция яйца с бекон. Лиу Бао го бодна в ръката с клечките за хранене, посочи яйцата и направи някаква забележка. Той ядеше собствените си с очевидна охота.
— Защо ли изглеждат толкова противно? — тихо попита Гранби, докато мнително човъркаше своите яйца.
Хамънд разпита Лиу Бао и отговори също толкова мнително:
— Казва, че това са яйца на хиляда години.