— Чудя се дали всички китайски дракони могат да пишат — каза Темерер, смаян от това прозрение. — Ще ме вземат за глупак, ако само аз не умея. Трябва да се науча. Винаги съм смятал, че буквите се изписват с перо, но съм сигурен, че ще се справя с този вид издълбаване.
Може би в услуга на Лиен, която явно не обичаше ярката светлина, те направиха почивка в най-горещите часове на деня. Спряха в една крайпътна шатра, за да обядват и драконите да си починат, и потеглиха отново чак привечер. Сигнални огньове осветяваха пътя им, запалени на неравни разстояния, но дори без тях Лорънс можеше да определи курса им по звездите. Сега свиха рязко на североизток, а под тях милите бързо се нижеха. Дните продължаваха да са горещи, но вече не бяха така нетърпимо влажни, а нощите станаха прелестно хладни и приятни. В същото време ясно се виждаха следите от въздействието на северните зими. Тук шатрите имаха стени от три страни и бяха разположени на каменни платформи с огнища, за да се отоплява подът.
Пекин се простираше надалеч зад градските стени, които бяха величествени и множество на брой, а квадратните кули и бойниците силно се различаваха по стил от европейските. Широките калдъръмени улици се стелеха право напред и бяха пълни с хора, коне, каруци, които не спираха своя ход и от въздуха приличаха на реки. Виждаха се много дракони и на земята, и в небето. Те прелитаха от един квартал в друг, а понякога под тях се бяха провисили хора, които, изглежда, бяха избрали този начин на пътуване.
Градът бе разделен на правоъгълни райони с изключителна прецизност, изключение правеха само облите форми на четири малки езера. На изток от тях се намираше самият императорски палат. Не беше монолитна постройка, а сбор от множество по-малки шатри със стени, обградени от ров с мътна вода. На залеза покривите в комплекса грееха като позлатени, сгушени сред дървета с още свежи жълто-зелени пролетни листа, които хвърляха дълги сенки върху площадите от сив камък.
Един по-дребен дракон ги посрещна във въздуха. Беше черен с жълти ивици и нашийник от тъмнозелена коприна и заговори направо с другите дракони, макар че на гърба му имаше ездач. Темерер го последва надолу към един малък кръгъл остров в най-южното езеро, на по-малко от половин миля от стените на палата. Кацнаха на широк кей от бял мрамор, който се издаваше навътре в езерото единствено за удобство на драконите, тъй като наблизо не се виждаха лодки.
Този кей свършваше при една огромна порта — червена постройка, която бе нещо повече от стена, но все пак прекалено тясна, за да се счита за сграда. Имаше три правоъгълни свода за вход, като двата по-малки бяха много по-високи от Темерер и достатъчно широки за четирима като него, а централният бе още по-огромен. От двете страни на пост стояха двойка едри Империали, почти като Темерер, но без отличителната яка. Единият беше черен, другият — тъмносин. Близо до тях имаше дълга колона пехотинци с блестящи стоманени шлемове, сини роби и дълги копия.
Двата придружаващи дракона влязоха през по-малките арки, а Лиен мина право през средата, но драконът с жълти ивици попречи на Темерер да я последва и каза нещо с извинителен тон, докато жестикулираше към централната арка. Темерер му отговори отсечено и седна на бутовете си с непреклонен вид, а яката му се сви в израз на недоволство.
— Какво има? — тихо попита Лорънс.
В двора зад арката се виждаха множество хора и дракони, строени, изглежда, за някаква церемония.
— Искат ти да слезеш и да минеш през малката арка, а аз да мина през голямата — отвърна Темерер, — но аз няма да те оставя сам. Бездруго е много глупаво да има три входа за едно и също място.
Лорънс изпита отчаяна нужда от съвета на Хамънд или от чий да е съвет. Ивичестият дракон и неговият ездач бяха не по-малко смутени от непокорството на Темерер. Лорънс погледна мъжа отсреща и срещна същото объркано изражение. Драконите и войниците при арката останаха неподвижни и прецизни като статуи, но с минаването на минутите строените от другата страна се досетиха, че нещо не е наред. Един мъж в богато бродирана синя роба дотича през страничния вход и заговори ивичестия дракон и неговия ездач, после погледна подозрително Лорънс и Темерер и се затича обратно.
Започна тихо шушукане, което отекна в арката и рязко замлъкна. Редиците хора от другата страна се разтвориха и към тях се приближи друг дракон. Беше лъскавочерен почти като Темерер, имаше същите тъмносини очи и окраска по крилете, а величествената полупрозрачна яка бе опъната зад яркочервени рога. Беше женски Селестиал. Спря пред тях и заговори с дълбок глас. Темерер се стегна и после потрепна, яката му се вдигна бавно и той каза тихо и колебливо: