Драконите, повечето от които бяха от най-разпространената синя порода, носеха леки сбруи от множество копринени каишки, които бяха драпирани по гърбовете им, а от тях висяха примки от широки копринени ленти. Пътниците се качваха до най-горната свободна примка и прехвърляха лентите през ръцете и под задните си части. Така съумяваха да седнат сравнително стабилно и да се държат за главния ремък, стига драконът да летеше равномерно.
Хамънд излезе от шатрата и ги видя, очите му се разшириха и той побърза да се присъедини към тях. Двамата с Дьо Гиние размениха усмивки и заговориха като първи приятели, но в мига, когато французинът се извини и си тръгна в компанията на двама китайски мандарини, Хамънд се обърна към Лорънс и най-безсрамно настоя да научи всички подробности за разговора им.
— Очаквал ни е от месец! — Хамънд остана ужасен от тази информация и успя да намекне, без всъщност открито да казва нещо обидно, че смята Лорънс за глупак, задето е приел думите на Дьо Гиние за чиста монета. — Бог знае колко ни е напакостил за това време. Моля ви, не разговаряйте повече насаме с него.
Лорънс не отговори на тези забележки, както му се искаше и отиде при Темерер. Циен си тръгна последна. Тя се сбогува нежно с Темерер, като го побутна с муцуна, преди да излети. Лъскавата й черна фигура бързо се изгуби в нощта и Темерер остана да гледа замислено след нея.
Островът бе подготвен за тяхното гостуване като компромисна мярка. Беше собственост на императора и на него бяха разположени няколко големи и елегантни драконови шатри и свързани с тях постройки за хора. На Лорънс и хората му им бе позволено да заемат резиденцията до най-голямата шатра, която гледаше към един просторен двор. Сградата беше красива и огромна, но последният етаж бе зает от орда прислужници, които надвишаваха нуждите им. Въпреки че ги видя как шетат из цялата къща, Лорънс започна да подозира, че едновременно с това играят ролята на шпиони и пазачи.
Той спа дълбоко, но се събуди преди съмване от прислужници, които надничаха да видят дали е буден. След четвъртия подобен опит за десет минути Лорънс неохотно се предаде и стана, макар че главата още го болеше от реките вино, които се бяха излели предния ден. Той не успя да им обясни, че иска леген за миене, и накрая се принуди да излезе, за да се измие в езерцето на двора. Това не му създаде затруднения, тъй като в стаята имаше огромен кръгъл прозорец, висок почти колкото него, чийто перваз се намираше почти на пода.
Темерер се бе изтегнал в далечния край на двора, лежеше по корем и дори опашката му бе изпъната докрай. Все още спеше дълбоко и от време на време издаваше тихи доволни похърквания. Изпод плочника излизаше система от бамбукови тръби, очевидно за нагряване на камъните, която изливаше гореща вода в езерото. Така Лорънс се погрижи за тоалета си в по-голямо удобство, отколкото бе очаквал. През цялото време прислужниците сновяха наоколо с видимо нетърпение и изглеждаха скандализирани от това, че той се съблече до кръста, за да се измие. Когато най-накрая той се върна, те му подадоха комплект китайски одежди — мек панталон и широко скроена роба с колосана яка. В първия момент той се възпротиви, но видя, че личните му дрехи са силно намачкани от пътуването. Тази местна носия поне бе спретната и приятна за носене, макар че той не бе свикнал с нея и усети силно липсата на куртка и кърпа за врата.
Някакъв служител беше дошъл да закуси с тях и вече чакаше на масата. Очевидно оттам идеше настойчивостта на слугите. Лорънс направи кратък поклон към мъжа на име Джао Уей и остави Хамънд да води разговора, а той самият изпи голямо количество чай. Чаят бе ароматен и силен, но никъде не се виждаше мляко и слугите само погледнаха безизразно, когато им преведоха неговата молба.
— Негово Императорско Величество с присъщото му великодушие постанови да отседнете тук по време на целия си престой — каза Джао Уей.
Английският му беше нешлифован, но разбираем. Той имаше доста превзет и изпит вид и наблюдаваше неопитността на Лорънс с клечките за ядене с презрение, което потрепваше на устните му.
— Може да излизате на двора, когато пожелаете, но резиденцията ще напускате само след като сте отправили официална молба и сте получили позволение.
— Сър, много сме благодарни, но трябва да отбележа, че щом не можем да се придвижваме свободно през деня, то тази резиденция е твърде малка за нуждите ни — каза Хамънд. — Снощи само ние с капитан Лорънс имахме лични стаи, при това тесни и неподобаващи на положението ни, докато останалите ни съотечественици бяха настанени в общи спални.