Лорънс не бе забелязал подобни несъответствия и намери както наложените ограничения, така и преговорите на Хамънд за повече простор напълно абсурдни. Още повече, че от разговора стана ясно, че целият остров е опразнен в чест на Темерер. Комплексът можеше да поеме дузина дракони при условия на изключителен комфорт, а сградите щяха да стигнат всеки един от хората на Лорънс да получи собствена стая. Въпреки всичко, тяхната резиденция беше в идеално състояние, удобна и много по-просторна от корабните каюти през последните седем месеца. Той не виждаше причина да настояват за допълнително място, нито да им бъде отказана свободата да напускат острова. Хамънд и Джао Уей обаче продължиха преговорите с грижливо премерена сериозност и добри маниери.
Накрая Джао Уей склони да им бъде позволено да се разхождат из острова в присъствието на слуги, стига да не доближават брега или кейовете и да не общуват с патрулите и стражите. Хамънд обяви, че това го задоволява. Джао Уей отпи от чая си и добави:
— Разбира се, Негово Величество желае Лун Тиен Сян да разгледа града. След закуска ще го съпроводя за една опознавателна обиколка.
— Уверен съм, че Темерер и капитан Лорънс ще я намерят за много поучителна — изстреля Хамънд още преди Лорънс да бе поел дъх. — Наистина, сър, много бе любезно от ваша страна да предоставите местна носия на капитана, за да не предизвиква твърде голям интерес.
Джао Уей едва сега забеляза дрехите на Лорънс и по изражението му стана пределно ясно, че инициативата не е била негова. Той обаче понесе добре поражението и каза само:
— Надявам се, че скоро ще бъдете готов да потеглите, капитане — и наклони леко глава.
— Значи ще може да се разходим из града? — попита развълнувано Темерер, докато го търкаха и миеха след закуска.
Той вдигаше предните лапи една по една и разтваряше ноктите, за да бъдат изчеткани със сапунена вода. Дори зъбите му получиха същите грижи, а една млада слугиня влезе в устата му, за да почисти кътниците.
— Разбира се — каза Джао Уей с искрено недоумение що за въпрос е това.
— Може да разгледате тренировъчните школи на местните дракони, ако има такива в границите на града — предложи Хамънд, докато ги изпращаше. — Сигурен съм, че ще ти е интересно, Темерер.
— О, да — каза Темерер.
Яката му бе вдигната и потрепваше. Хамънд погледна многозначително Лорънс, но капитанът предпочете да не му обръща внимание. Нямаше желание да играе шпионски игри, нито да удължава обиколката, колкото и интересни да бяха забележителностите.
— Готов ли си, Темерер? — попита той.
Транспортираха ги до сушата с натруфена, но неудобна баржа, която се разклати несигурно под тежестта на Темерер, въпреки че малкото езеро бе напълно спокойно. Лорънс стоя близо до румпела и наблюдава непохватния кормчия твърде критично. Едва се сдържа да не му отнеме управлението. Взеха краткото разстояние за два пъти повече време. От охраната им на острова се отдели една значителна група, за да ги придружава при обиколката. Повечето стражи се пръснаха пред тях, за да им разчистят пътя, но няколко останаха плътно по петите на Лорънс, стараейки се да не изглежда прекалено очевидно, че го пазят да не се отдели от групата.
Джао Уей ги преведе през още една от арките в червено и златно. Тази се намираше в една крепостна стена и ги изведе на някаква широка улица. Охраняваха я няколко души в ливреите на императорски слуги и два впрегнати дракона — единият бе от вече добре познатите им червени, а другият беше яркозелен на червени петна. Капитаните им седяха заедно, пиеха чай под един навес със свалени в жегата жакети и бяха жени.
— Виждам, че и при вас има жени капитани — каза Лорънс на Джао Уей. — При определени породи ли служат?
— Жените са придружители на онези дракони, които влизат в армията — отвърна Джао Уей. — Естествено това поприще избират само по-дребните породи. Онзи зеленият е от смарагдената порода. Те са мързеливи и бавни, затова нямат добри резултати на изпитите, а представителите на породата Алено цвете много обичат да се бият, затова не ги бива за нищо друго.
— Да не би да имате предвид, че във въздушните ви сили служат само жени? — попита Лорънс, сигурен, че нещо не е доразбрал. Джао Уей обаче кимна утвърдително. — Но защо е така? Нали не карате жените да служат и в пехотата или флота?
Удивлението му беше видно и Джао Уей, изглежда, изпита нужда да защити необичайната практика на своята държава, затова му разказа легендата, на която тя се основаваше. На подробностите естествено бе придаден романтичен характер. Едно момиче се било преоблякло като мъж, за да воюва на мястото на баща си, станало придружител на един военен дракон и спасило империята като спечелило важна битка. В резултат императорът провъзгласил жените годни за военна служба редом с драконите.