Без колоритните преувеличения това бе едно напълно достоверно описание на политиката на държавата — във времена на задължителна мобилизация главата на всяко семейство трябваше да се яви на служба или да прати детето си на свое място. Момичетата се ценяха по-малко от момчетата, затова те бяха станали предпочитаният избор за запълване на квотата. Тъй като можеха да служат само във въздушния корпус, с времето те бяха започнали да преобладават, докато накрая той бе станал тяхна запазена територия.
Легендата и рецитацията на традиционната й поетична версия, която, както заподозря Лорънс, при превода изгуби голяма част от колорита си, беше разказана, докато те минаваха през портата и продължиха надолу по улицата. Сега се озоваха на широк калдъръмен площад встрани от главния път, който бе пълен с деца и новоизлюпени дракони. Момчетата седяха на земята с кръстосани крака, а дракончетата се бяха свили удобно зад тях. Всички заедно, в една странна смесица от детски гласове и плътни драконови тонове, преповтаряха думите на учител, който стоеше на подиума отпред. Той четеше на висок глас от голяма книга и подканяше с жест учениците да повтарят всеки ред. Джао Уей посочи към тях.
— Пожелахте да видите нашите училища. Това, разбира се, е нов клас. Тепърва започват да изучават „Аналекта“[33].
Дълбоко в себе си Лорънс бе смаян от идеята драконите да учат и да държат писмени изпити.
— Не са събрани по двойки — каза той, като огледа групата.
Джао Уей го погледна неразбиращо и Лорънс поясни:
— Имам предвид, че момчетата не седят всеки до своя дракон, пък и всъщност изглеждат доста млади за тях.
— О, тези дракони са прекалено млади да си избират придружител — каза Джао Уей. — Те са едва на няколко седмици. Когато поживеят петнайсет месеца, ще станат готови да избират. Дотогава момчетата ще са порасли още.
Лорънс остана поразен и се обърна отново да огледа малките. Той беше чувал, че драконите трябва да бъдат дресирани още след излюпването им, за да не подивеят и избягат в природата, но примерът на китайците оборваше това твърдение. Темерер каза:
— Сигурно са много самотни. На мен никак нямаше да ми хареса без Лорънс, когато бях малък — и той наведе глава и побутна Лорънс с муцуна. — Освен това сигурно е уморително да ловуваш сам. Като малък бях непрекъснато гладен — добави той прозаично.
— Естествено, че на новоизлюпените не им се налага да ловуват сами — отвърна Джао Уей. — Те имат за задача да се учат. Има си дракони, които се грижат за яйцата и хранят малките. По-добре е, отколкото да го прави човек, иначе дракончетата се привързват силно, преди да са станали достатъчно мъдри, че да преценят правилно характера и добродетелите на бъдещия си придружител.
Тази забележка бе напълно преднамерена и Лорънс отговори с хладен глас:
— Предполагам, това би било проблем, ако не регулирате начина, по който се избират хората за подобен шанс. При нас е прието мъжът да служи в корпуса години наред, преди да го сметнат за достоен дори да го представят на едно новоизлюпено. При подобни обстоятелства едно ранно привързване като онова, което вие заклеймявате, може да се окаже основа на трайно и дълбоко приятелство, споделено и от двете страни.
Те продължиха разходката из града и сега, когато виждаше заобикалящата го среда от по-нормална перспектива, вместо от въздуха, Лорънс отново остана поразен от това колко са широки улиците. Те сякаш бяха проектирани специално за дракони. Придаваха на града усещане за простор, напълно различно от впечатлението от Лондон, макар че жителите сигурно бяха приблизително еднакви на брой. Тук Темерер беше повече наблюдател, отколкото атракция. Столичаните явно бяха свикнали с присъствието на по-благородни породи, докато той самият никога не се бе разхождал из град и въртеше глава като пумпал, докато се опитваше да погледне едновременно в три посоки.
Стражи грубо избутваха обикновените пешеходци от пътя на зелени столове носилки, с които мандарини отиваха по официални задачи. Една сватбена процесия, блестяща в алено и златно, си пробиваше път през улиците с викове и пляскане, следвана от музиканти и фойерверки. Булката бе скрита в стол с драперии и ако се съдеше по пищното празненство, бе заможна партия. Тук-там някое муле бъхтеше по пътя под тежкия си товар, без да се плаши от драконите, и потрепваше с копита по калдъръма. По никоя от главните улици обаче Лорънс не видя коне, нито карети. Вероятно не можеха да бъдат приучени да свикнат с присъствието на толкова много дракони. Въздухът миришеше съвсем различно. Нямаше я киселата смрад на конска тор и пикоч, от която в Лондон не можеше да се спасиш. Вместо това се долавяше сярната миризма на драконови изпражнения, по-ясно доловима, когато вятърът задухаше от североизток. Лорънс подозираше, че в тази част на града се намират някакви огромни помийни ями.
33
Един от трудовете на древнокитайския философ Конфуций (551–479 пр. н. е.). — Бел. прев.