И навсякъде, навсякъде имаше дракони. Най-широко разпространени бяха сините, които се занимаваха с най-разнообразни задачи. Освен онези, които Лорънс видя да пренасят хора на своята сбруя, други пренасяха големи товари, а един порядъчно голям брой пътуваха сами по по-важна работа. Те носеха нашийници в различни цветове, почти като различните цветове на мандаринските украшения. Джао Уей потвърди, че те са знаци за ранг и че драконите са уважавани държавни служители.
— Шън Лун са като хора, някои са умни, други са мързеливи — каза той и добави за огромен интерес на Лорънс — Много от благородните породи са произлезли от най-добрите сред тях. Най-мъдрите дори могат да бъдат възнаградени с честта да се чифтосат с Империал.
Видяха десетки други породи. Някои бяха придружавани от хора, други бяха сами и вършеха различни задачи. Срещнаха и два Империала, които вървяха в обратната посока, и кимнаха учтиво, когато се разминаха с Темерер. Бяха окичени с шарфове от червена коприна, вързана на възли, омотана около златни верижки и обшита с дребни перли, които Темерер проследи с жаден поглед.
Скоро излязоха на пазара. Магазините бяха пищно декорирани с дърворезба и позлата и пълни със стоки. Имаше коприни с възхитителни цветове и качество. Някои бяха по-фини от всичко, което Лорънс бе виждал в Лондон. Имаше огромни чилета прежда и топове с метри и метри от простия син памучен плат с различна плътност и наситеност на цвета. Порцеланът привлече силно вниманието на Лорънс.
За разлика от баща си, той не бе познавач на изкуството, но синьо-белите шарки изглеждаха много по-прецизни отколкото на внесените в Англия чинии, а цветните съдове бяха наистина прелестни.
— Темерер, би ли попитал дали приемат злато? — помоли той.
Драконът разглеждаше един дюкян с огромен интерес, а търговецът наблюдаваше с притеснение надвисналата му над входа глава. Това изглеждаше единственото място в Китай, където драконите не бяха добре дошли. Търговецът ги гледаше мнително и зададе няколко въпроса на Джао Уей, а след това се съгласи да вземе половин гвинея и да я разучи. Той я тропна на тезгяха и извика сина си от задната стаичка. В устата му не бяха останали много зъби, затова той я даде на младия мъж да я захапе. Една жена надникна от задната стая, заинтригувана от врявата, и бе смъмрена на висок глас, но без особен ефект. Когато се нагледа на Лорънс, тя отново се прибра, но гласът й продължаваше да стига до тях — изглежда, тя също участваше в обсъждането.
Търговецът най-накрая остана доволен, но когато Лорънс вдигна вазата, която разглеждаше, той моментално скочи и му я отне сред порой от думи. Направи му жест да почака и отиде в задната стаичка.
— Казва, че тази не струва толкова много — обясни Темерер.
— Та аз му дадох само половин гвинея — възрази Лорънс.
Мъжът се върна с една много по-голяма ваза в тъмно, сякаш нажежено червено, което до върха избледняваше до бяло, и гледжосана почти огледално. Той я постави на тезгяха и всички я загледаха с възхита. Дори Джао Уей не сдържа одобрителното си мърморене, а Темерер каза:
— О, много е красива!
Лорънс с мъка успя да бутне още няколко гвинеи на продавача, и все пак се почувства виновен, когато я отнесе, дебело опакована в памучни парцали. Никога не бе виждал нещо толкова прекрасно и вече се притесняваше как ще го опази по време на дългото пътуване. Насърчен от първия си успех, той се впусна в още покупки — коприна, пак порцелан, после един малък медальон от нефрит. Посочи му го Джао Уей, след като презрителната му фасада постепенно отстъпи пред ентусиазма от пазаруването. Той обясни, че изписаните на него йероглифи са началото на поемата за легендарната жена войн. Очевидно подаряваха този талисман за късмет на момичетата, на които им предстоеше да постъпят в армията. Лорънс помисли, че на Джейн Роланд ще й хареса, и го добави към растящия куп. Скоро Джао Уей възложи на няколко от войниците си да носят многобройните пакети. Те спряха да се тревожат от евентуалното бягство на Лорънс и се загрижиха за това, че той ги товари като впрегатни коне.