— Какви ги вършите? — попита Лентън, още преди Лорънс да се бе освободил от лапата на Темерер. — Роланд каза, че ви е посъветвала да кротувате. В дяволска каша сте се забъркали.
— Сър, съжалявам, че ви поставям в това неудобно положение.
На Лорънс му беше неловко. Чудеше се как да обясни отказа на Темерер да се върне в Лондон, без да звучи сякаш си търси оправдание.
— Вината е моя — обади се Темерер.
Той наведе глава и се опита да изглежда засрамен, но без голям успех. Не можеше да скрие ликуващия блясък в очите си.
— Отведох Лорънс, защото онзи мъж искаше да го арестува.
Това прозвуча самодоволно и Обверсария рязко се протегна и го перна по главата. Успя да го разклати, макар че ръстът й бе наполовина на неговия. Той се сепна и я изгледа с изненада и леко обиден. Тя само изсумтя и каза:
— Трудно се лети с навирен нос. Лентън, мисля, че сме готови.
— Да — отвърна Лентън и присви очи на слънцето, за да провери сбруята й. — Сега нямам време да се занимавам с вас, Лорънс. Това ще почака.
— Разбира се, сър, моля за извинение — тихо каза Лорънс. — Моля, не се бавете заради нас. С ваше позволение, ще изчакаме завръщането ви на площадката на Темерер.
Дори след като бе смъмрен от Обверсария, Темерер се осмели да възрази с тихо ръмжене.
— Не, не, не говорете като някой военен — нетърпеливо рече Лентън. — Млад мъжкар като него не бива да пропуска битка освен ако не е ранен. Този Барам и всички останали в адмиралтейството правят все една и съща проклета грешка. Успеем ли да им обясним, че драконите не са диви зверове, те започват да си внушават, че ще ги приучат към военна дисциплина като хората.
Лорънс отвори уста да отрече, че Темерер може да пренебрегне заповед, но се огледа и я затвори. Драконът ореше нетърпеливо пръстта с огромните си нокти, крилете му бяха почти отворени, очите му отбягваха тези на Лорънс.
— Именно — сухо отбеляза Лентън, когато видя как замлъкна Лорънс. Той въздъхна и, вече успокоен, отметна от челото си прошарен кичур. — Щом онези китайци искат да го отведат, ще стане само по-лошо, ако той бъде ранен в битка без броня и екипаж. Вървете да го подготвите, после ще говорим.
Лорънс не намери думи да изрази благодарността си, но те бяха излишни. Лентън вече се качваше на Обверсария. Наистина нямаше време за губене. Лорънс повика Темерер и хукна пеш към площадката, на която обичайно кацаха, без да го е грижа дали не изглежда нелепо. Обзеха го объркани, екзалтирани мисли, всички до една хаотични. Какво облекчение. Разбира се, че Темерер нямаше да пропусне битката, след минута щяха да са във въздуха. И все пак обстоятелствата не се бяха променили и това можеше да е последният им полет заедно.
Мнозина от хората му седяха навън, лъскаха екипировката, омасляваха юздите без нужда, като се преструваха, че не гледат небето. Бяха мълчаливи и унили. Отначало само се опулиха, когато Лорънс дотича на площадката.
— Къде е Гранби? — попита той. — Стройте се, господа. Пълно бойно снаряжение, веднага.
В това време Темерер долетя и останалите от екипажа наизлязоха да го поздравят, след което всички се втурнаха към оръжията и екипировката. Навремето това се струваше хаотично за навикналия на моряшка дисциплина Лорънс, но благодарение на него нелеката задача по впрягането на дракона се изпълняваше със светкавична скорост.
Сред тази кавалкада от казармата излезе Гранби — висок млад офицер, тъмнокос и върлинест. Светлата му кожа, обикновено загоряла и обелила се от всекидневните полети, беше невредима след седмиците, прекарани на земята. За разлика от Лорънс, той бе потомствен авиатор и отначало познанството им не мина без търкания. Както много други летци, той възнегодува, че първокласен дракон като Темерер е в ръцете на морски офицер. Но негодуванието му се изпари след първата им обща битка и Лорънс не бе съжалил, че го е взел за свой първи лейтенант, въпреки видимата разлика в характерите им. От уважение Гранби направи опит да спазва формалностите, които за джентълмена Лорънс бяха естествени като въздуха, който дишаше, но това държание не пусна корен. Както повечето летци, възпитавани от седемгодишна възраст далеч от изисканото общество, той бе свикнал на по-свободни обноски, които страничният наблюдател би сбъркал с разпуснатост.