Выбрать главу

Разговорът им бе прекъснат от един прислужник. Лорънс се опита да го отпрати с жест, но човекът направи няколко извинителни поклона и го дръпна за ръкава. Стана ясно, че иска да го заведе в главната трапезария. Най-неочаквано Сун Кай бе дошъл да пие чай с тях.

Лорънс не беше в настроение за компания, а Хамънд, който се присъедини към тях в ролята на преводач, продължаваше да се държи хладно и недружелюбно. Атмосферата бе неловка, цареше предимно тишина. Сун Кай ги попита учтиво доволни ли са от резиденцията и от страната. Лорънс отговори лаконично. Мъчеше го подозрението, че това бе опит да подпитат за мнението на Темерер, и то се засили, когато Сун Кай най-накрая съобщи причината за визитата си.

— Лун Тиен Циен ви праща покана — каза Сун Кай. — Надява се вие и Темерер да й гостувате за чай в Палата на десетте хиляди лотоса утре сутрин, преди цветята да са се отворили.

— Благодаря ви, че донесохте това съобщение, сър — учтиво, но безизразно отвърна Лорънс. — Темерер няма търпение да я опознае.

Той не можеше да отхвърли поканата, въпреки че никак не му харесваше поставянето на нови и нови съблазни пред дракона. Сун Кай кимна спокойно.

— Тя също гори от желание да научи повече за състоянието на своето отроче. Мнението й е с голяма тежест пред Небесния син.

Той отпи от чая си и добави:

— Може да й разкажете за вашата страна и за уважението, на което Лун Тиен Сян се радва там.

Хамънд предаде думите му и бързо допълни, все едно това бе част от превода:

— Сър, вярвам, виждате, че това е ясен намек. Трябва да направите всичко възможно да спечелите благоволението й.

— Не проумявам защо Сун Кай ми дава съвет — каза Лорънс, след като дипломатът си тръгна. — Той винаги е бил учтив, но в никакъв случай приятелски настроен.

— Това не е кой знае какъв съвет — рече Гранби. — Китаецът просто ви намекна да й кажете, че Темерер е щастлив, но вие и сам щяхте да се сетите да го направите. Той само запълваше разговора.

— Така е, но ние нямаше да знаем, че мнението и е с такава тежест, нито че срещата е толкова важна — отвърна Хамънд. — Не, той каза много за дипломат. Толкова много, колкото е възможно, без да излезе, че се ангажира открито с нас. Това е много окуражително — добави с прекален, според Лорънс, оптимизъм, породен най-вероятно от чувство на безсилие.

Досега Хамънд бе писал пет пъти до министрите на императора, за да поиска среща, на която да връчи акредитивните си писма. Всяка бележка бе върната неотворена, а молбата му да напусне острова, за да се срещне в града с други хора от Запада, бе срещала категоричен отказ.

— Тя едва ли има много силен майчински инстинкт, щом се е съгласила той да бъде отпратен толкова надалече — каза Лорънс на Гранби на следващата сутрин, малко след съмване.

Той оглеждаше на още слабата светлина най-хубавата си куртка и панталони, които бе извадил да проветри през нощта. Шалчето му имаше нужда от гладене, а на официалната си риза забеляза протрити нишки.

— Те са си такива, знаете — отвърна Гранби, — или поне след излюпването. Иначе отначало се разклопват, когато снесат яйцата. Не че въобще не ги е грижа, но, в края на краищата, малкото драконче може да отнесе главата на коза пет минути след като е излязло от черупката. Няма нужда от майчини грижи. Дайте ми това, не мога да гладя без кола, но ме бива с иглата.

Той взе ризата на Лорънс и се зае да поправя скъсания маншет.

— И все пак съм сигурен, че не би й направило впечатление, ако за него не се грижеха добре — рече Лорънс. — Учудвам се обаче, че е толкова важен съветник на императора. Очаквах, че щом са пратили в чужбина яйце на Селестиал, то би било от по-нисше потекло. Благодаря ви, Дайър, оставете я там — каза той на младия куриер, който пристигна с горещата ютия.

Щом се приведе в приличен вид, доколкото можа, Лорънс отиде на двора при Темерер. Ивичестият дракон отново дойде да ги съпроводи. Полетът беше кратък, но интересен — прелетяха толкова ниско, че различиха малките туфи бръшлян и коренищата, които бяха плъзнали по жълтите покриви на постройките на палата. Видяха и цветовете на скъпоценните камъни по шапките на мандарините, докато те сновяха забързано през просторните дворове и алеи под тях въпреки ранния час.