Палатът, който търсеха, се намираше зад стените на необятния Забранен град и лесно се разпознаваше от въздуха. Две огромни драконови шатри стояха от двете страни на дълго езеро, почти задръстено от водни лилии. Цветовете още не се бяха отворили. Над езерото минаваха широки, яки мостове, които се извиваха нависоко за красота. Южната част на двора бе настлана с черен мрамор, докосван сега от първите лъчи.
Ивичестият дракон кацна тук и ги изпрати с поклон. Темерер тръгна напред и Лорънс видя как другите дракони се размърдаха в големите шатри от утринната светлина. Един древен Селестиал се тътреше схванато от югоизточния край на езерото. Косъмчетата по муцуната му бяха дълги и провиснали като мустаци. Огромната му яка бе избледняла, а кожата беше станала толкова прозрачна, че по черното имаше червени петна от плътта и кръвта отдолу. Един друг от драконите на жълти ивици го подкрепяше внимателно и на моменти го побутваше с нос към окъпания в слънце двор. Очите на Селестиала бяха млечносини, зениците едва се виждаха от катаракта[34]. Появиха се още няколко други дракони. Те бяха Империали — нямаха яки и мустачета, а окраската им беше с повече нюанси. Някои бяха черни като Темерер, други — дълбоко, индигово сини. Всички бяха много тъмни, с изключение на Лиен, която се появи по същото време, но от своя лична шатра, отправи се сама през дърветата и отиде до езерото да се напие с вода. Бялата кожа й придаваше почти свръхестествен вид. Лорънс почувства, че му е трудно да вини хората за суеверията, с които я посрещаха, и, наистина, останалите дракони съвсем съзнателно й направиха повече място. Тя напълно ги игнорира и се прозина широко, изтръска енергично глава от капчиците вода и достолепно се отправи към градината.
Циен ги очакваше в един от централните павилиони в компанията на два Империала с особено изящен външен вид, закичени с богато изработени бижута. Тя кимна благовъзпитано и почука с нокът по едно звънче, за да повика прислугата. Империалите се размърдаха, за да направят място на Лорънс и Темерер от дясната й страна, а слугите донесоха удобно кресло. Циен не започна веднага разговор, а посочи езерото с жест. Линията на утринното слънце вече бързо се преместваше на север над водата и лотосовите пъпки започваха да се отварят сякаш с балетни движения. Те бяха хиляди и засияха в розово над тъмнозелените си листа.
Когато се разпъпи и последното цвете, драконите затропаха с лапи по каменната настилка вместо аплодисменти. Бяха донесени малка масичка за Лорънс и големи порцеланови купи в синьо и бяло за животните и всички получиха черен чай с остър аромат. За учудване на Лорънс драконите пиха с удоволствие и дори накрая изядоха листенцата, полепнали по дъното. Той лично намери чая за твърде силен, но интересен на вкус, с аромат, наподобяващ този на пушено месо, но от любезност пресуши чашата си. Темерер изпи своята с голям ентусиазъм и седна със странно, несигурно изражение, сякаш се опитваше да прецени дали му харесва, или не.
— Идвате отдалече — обърна се Циен към Лорънс. До нея застана един дискретен слуга, за да превежда. — Надявам се, че тук ви харесва, но сигурно домът ви липсва.
— Един офицер на служба при краля ходи там, където е необходим, мадам — отвърна Лорънс, докато се чудеше дали това не е някакъв намек. — Не съм прекарвал в родния си дом повече от шест месеца, откакто за пръв път се качих на кораб, а тогава бях момче на дванайсет години.
— Били сте твърде млад да ви отпращат толкова далече — каза Циен. — Майка ви сигурно е умирала от притеснение.
— Тя познаваше добре семейството на капитан Маунтджой, при когото служих — рече Лорънс и използва случая да добави: — Вие самата за жалост не сте имали такова предимство, когато сте се разделили с Темерер. С удоволствие ще отговоря на всичките ви въпроси, доколкото мога.
Тя се обърна към придружаващите я дракони.
— Може би Мей и Шу ще заведат Сян да разгледа отблизо цветята — каза тя, като използва китайското име на Темерер.
Двата Империала наклониха глави в очакване и се изправиха. Темерер погледна неспокойно Лорънс и каза:
— Оттук виждам, че са много красиви.
Лорънс също изпита известна тревога от предстоящия разговор на четири очи, защото нямаше представа какво би се харесало на Циен, но събра сили да се усмихне на Темеpep с думите:
— Ще чакам тук с майка ти. Сигурен съм, че много ще ти харесат.