— Не притеснявайте дядо или Лиен — добави Циен на Империалите, които кимнаха и отведоха Темерер.
Слугите напълниха отново чашата на Лорънс и купата на Циен, но този път тя отпи с по-спокоен маниер. Каза:
— Разбирам, че Темерер служи във вашата армия.
В гласа й се долови непогрешима нотка на неодобрение, която нямаше нужда от превод.
— В моята страна всички дракони, които могат, служат в армията и това не е унизително, а въпрос на дълг и чест — отвърна Лорънс. — Уверявам ви, че го ценим много високо. Сред нас има малко на брой дракони и зачитаме дори най-маловажните, а Темерер е от най-висока класа.
Тя избоботи ниско и замислено.
— Защо имате толкова малко дракони, че трябва да карате най-високопоставените от тях да се сражават?
— Ние сме малка нация, не сме като вас — отговори Лорънс. — Британските острови могат да се похвалят с малко на брой и по-дребни местни породи. Когато дошли римляните, започнали да ги опитомяват, кръстосват и размножават. Успяхме да умножим числеността на драконите в армията чрез целенасочено отглеждане на едър рогат добитък, но все още не можем да поддържаме бройката, която притежава вашата империя.
Тя сведе глава и го прониза с поглед.
— А как се отнасят с драконите във Франция?
Лорънс инстинктивно знаеше, че британците са по-великодушни към драконите от всяка друга западна нация. За жалост обаче трябваше да признае, че смяташе така и за Китай, докато не бе дошъл тук, за да се увери в обратното. Само преди месец той с гордост би говорил за изключителните грижи за британските дракони. Темерер, като всички тях, бе хранен със сурово месо и подслонен на открита поляна, повечето му време отиваше в обучение, с изключение на някои дребни развлечения. Лорънс реши, че ще е по-добре да се похвали пред кралицата, че отглежда деца в кочина, отколкото да опише тези условия на живот на елегантния женски дракон в обсипания му с цветя палат. Французите може да не бяха по-добри в това отношение, но едва ли бяха по-лоши. Той самият не би уважавал човек, който прикрива собствените си недостатъци като очерня другите.
— Вярвам, че обичайните практики във Франция са подобни на нашите — каза той най-накрая. — Не знам какви обещания са ви били дадени в случая на Темерер, но мога да ви кажа, че самият император Наполеон е войник. Когато напускахме Англия, сраженията продължаваха, така че вероятно всеки дракон от обкръжението му би се включил във войната.
— Разбрах, че вие сте потомък на кралски род — неочаквано рече Циен и се обърна към един от слугите.
Той излезе бързо напред и разтвори на масата свитък от оризова хартия. За удивление на Лорънс това беше препис, но с по-елегантни и едри букви, на фамилното дърво, което бе нарисувал на новогодишното празненство.
— Вярно ли е? — попита тя, като видя как се стресна.
Не му беше хрумвало, че тази информация ще достигне до нейните уши, нито че би я заинтригувала. Изведнъж обаче той преглътна всяка съпротива. Беше готов денонощно да превъзнася родословието си пред нея, ако така щеше да спечели одобрението й.
— Наистина принадлежа към стар и славен род. Аз самият влязох да служа във въздушния корпус и смятам това за голяма чест — каза той, въпреки че се раздираше от вина, защото със сигурност никой от близките му не би се съгласил.
Циен кимна, очевидно доволна от отговора, и отново отпи от чая си, докато слугата отнасяше свитъка. Лорънс затърси какво друго да каже.
— Ако ми позволите, мисля, че с пълна увереност мога да кажа от името на нашето правителство, че с радост ще се съгласим на същите условия, които французите са приели, когато сте им пратили яйцето на Темерер.
— Имаме да обмислим много други въпроси — бе всичко, което тя отговори на този опит за преговори.
Драконите вече се връщаха от разходката и Темерер бе наложил доста бързо темпо. В същото време бялата женска мина покрай тях по пътя за собствената си шатра, но сега до нея крачеше Юнсин. Той тихичко й говореше нещо и нежно я галеше с ръка. Тя вървеше бавно заради него и няколкото прислужници, които се тътреха неохотно след тях, натоварени с огромни свитъци и няколко книги. Империалите спряха и им направиха път, преди да се върнат в шатрата.
— Циен, защо е такъв цветът й? — попита Темерер, като гледаше след Лиен. — Изглежда много необикновено.
— Кой може да разбере замисъла на небесата? — отсече Циен. — Дръж се прилично. Лиен е велик учен. Преди много години завърши с отличие, макар че не беше длъжна да се явява на изпитите, защото е Селестиал. Освен това е твоята по-голяма братовчедка. Дъщеря е на Чу, който е син на Сиен, чиято дъщеря съм и аз.