— О — отвърна засрамено Темерер.
После попита, този път по-плахо:
— Кой е моят баща?
— Лун Цин Гао — каза Циен и опашката й потрепна, а споменът, изглежда, я изпълни със задоволство. — Той е Империал и в момента се намира на юг, в Ханджоу. Негов компаньон е един принц от трети ранг и сега са на посещение при Западното езеро.
Лорънс с изненада научи, че Селестиалите могат да се чифтосват с Империали, и Циен отговори на колебливите му въпроси.
— Така се продължава родът. Не можем да се чифтосваме помежду си — каза тя и добави, без да съзнава колко го е потресла: — Сега от женските сме останали само аз и Лиен, а мъжките са дядо, Чу, Чуан, Мин и Джъ и всички сме братовчеди.
— Всичко на всичко само осем Селестиала? — Хамънд зяпна от почуда и седна тежко.
— Не виждам как ще продължават вечно така — каза Гранби. — Толкова ли държат да ги пазят само за императори, че рискуват да изгубят целия род?
— Изглежда, от време на време двойка Империали дава живот на Селестиал — каза Лорънс между хапките.
Макар и късно, той най-сетне бе седнал да вечеря в спалнята си. Часът беше седем, а навън цареше пълен мрак. Той се бе подул до пръсване от чай в опит да засити глада си по време на посещението, продължило часове наред.
— Така се родил онзи, който сега е най-възрастният в палата. Той е баща на четири или пет поколения от тях.
— Нищо не разбирам — каза Хамънд, без да обръща внимание на последвалата част от разговора. — Осем Селестиала. Защо им е било да го подаряват? Ако е за развъждане… Не ми се вярва. Няма как Бонапарт да ги е впечатлил чак толкова, не и чрез посредник и от един континент разстояние. Тук трябва да има нещо друго, нещо ми убягва. Господа, извинете ме — добави разсеяно той, стана и напусна стаята.
Лорънс довърши вечерята без особен апетит и остави клечките за хранене.
— Тя поне не е казала, че не можем да го задържим — рече Гранби, но някак унило.
След миг Лорънс проговори, но повече за да заглуши вътрешния си глас:
— Не мога да проявя чак такъв егоизъм, че да се опитам да го лиша от удоволствието да опознае по-добре роднините и страната си.
— Това са пълни глупости, Лорънс — каза Гранби в опит да го успокои. — Един дракон няма да се раздели с капитана си дори за всичките скъпоценности на Арабия или за всичките телета в западния свят.
Лорънс се изправи и отиде до прозореца. Темерер се бе свил и спеше на нагорещения плочник на двора. Имаше луна и той изглеждаше много красив на сребристата й светлина с блесналите си люспи, натежалите от цвят дръвчета от двете му страни и шарените отражения в езерото.
— Вярно е, драконът е готов да понесе много, за да не се разделя с капитана си, но един почтен човек никога не би поискал това от него — съвсем тихо рече Лорънс и остави завесата да падне.
Четиринадесета глава
В деня след това гостуване Темерер почти не продума. Лорънс излезе да поседи при него. Загледа го с тревога, но не знаеше как да повдигне въпроса за причината за унинието му. Нищо не можеше да се направи, ако у Темерер се бе надигнало недоволство от живота му в Англия и той пожелаеше да остане. Хамънд нямаше да възрази, стига да приключеше успешно преговорите си. Повече го интересуваше да получи съгласие за постоянна мисия и пакт за ненападение, отколкото да върне дракона у дома. Лорънс не беше склонен да ускорява събитията.
На раздяла Циен бе казала на Темерер, че винаги е добре дошъл в палата, но не отправи същата покана към Лорънс. Сега драконът не помоли за позволение да отиде, но се взираше замислено в далечината и обикаляше двора в кръг, като отхвърли предложението на Лорънс да почетат. Лорънс започна да се мрази и най-накрая му каза:
— Искаш ли да посетиш отново Циен? Сигурен съм, че тя ще остане доволна.
— Тя не те покани — отговори Темерер, но колебливо разпери криле наполовина.
— Няма нищо лошо в това една майка да пожелае да види отрочето си насаме — каза Лорънс и това оправдание беше достатъчно.
Темерер засия от удоволствие и тръгна веднага. Върна се чак късно вечерта, ликуващ и с планове да отиде отново.
— Започнаха да ме учат да пиша — каза той. — Днес научих двайсет и пет букви. Искаш ли да ти покажа?
— Непременно — отвърна Лорънс, но не само за да му угоди.
Той твърдо реши да научи символите, написани от Темерер. Преписа ги с огромно старание с паче перо, вместо с четка, и драконът му каза как се произнасят, но го погледна някак колебливо при опитите му да възпроизведе звуците. Лорънс не постигна голям напредък, но с усилията си достави радост на Темерер и успя да прикрие крайното напрежение, което го бе мъчило през целия — привидно безкраен — ден.