Най-вбесяващото бе, че трябваше да се пребори не само със собствените си чувства, а и с Хамънд.
— Първото му гостуване във ваше присъствие й вдъхна спокойствие и й даде шанс да се запознае с вас — каза дипломатът, — но тези самостоятелни гостувания са неприемливи. Ако той предпочете Китай и доброволно се съгласи да остане, ще изгубим надежда за успех и те веднага ще ни отпратят.
— Достатъчно, сър — ядосано каза Лорънс. — Нямам намерение да обиждам Темерер с намеци, че естественото му желание да опознае своя вид представлява някаква липса на лоялност.
Хамънд не се отказа от настояването си и разговорът се разгорещи. Накрая Лорънс го приключи с думите:
— Ще го кажа по-просто — не смятам, че се намирам под ваше командване. Не съм получил никакви подобни инструкции. Опитът ви да наложите властта си, без да имате официално основание за това, е абсолютно неуместен.
Взаимоотношенията им вече бяха доста охладнели, но сега станаха мразовити и същата вечер Хамънд не се присъедини за вечеря към Лорънс и офицерите му. На другия ден посети рано павилиона, преди Темерер да беше тръгнал на гости, придружен от принц Юнсин.
— Негово Височество бе така любезен да дойде да види как сме. Уверен съм, че ще се присъедините към мен, за да го посрещнем с добре дошъл.
Той силно наблегна на последните думи и Лорънс неохотно се изправи за официален поздрав.
— Много любезно от ваша страна, сър. Както виждате, чувстваме се много удобно — каза той учтиво, но резервирано и предпазливо.
Все още нямаше вяра в добрите намерения на Юнсин. Принцът кимна съвсем леко и също толкова резервирано, после се обърна и направи мълчалив жест на момчето, което го следваше. То бе на не повече от тринайсет години и носеше невзрачна дреха от обичайната индигова памучна басма. Сега кимна, мина покрай Лорънс и отиде право при Темерер. Поздрави го официално с вдигнати пред гърдите ръце със застъпени едни върху други пръсти и кимване с глава, като междувременно му каза нещо на китайски. Темерер погледна неразбиращо и Хамънд възкликна припряно:
— Кажи му „да“, за бога!
— О — поколеба се Темерер, но каза нещо, очевидно утвърдително, на момчето.
Лорънс се учуди, когато детето се покатери на предния крак на Темерер и се настани удобно. Изражението на Юнсин, както винаги, не издаваше почти нищо, но устата му леко потрепна от задоволство и той каза:
— Ще влезем да пием чай — после се обърна и тръгна.
— Пази го да не падне — рече Хамънд на Темерер и хвърли притеснен поглед на момчето, което седеше напълно спокойно със скръстени крака и изглеждаше стабилно като статуя на Буда.
— Роланд — викна Лорънс.
Тя и Дайър учеха по тригонометрия в далечния ъгъл на шатрата.
— Моля, попитай го дали иска освежителна напитка.
Тя кимна и отиде да говори с момчето на лошия си китайски, а Лорънс последва мъжете в резиденцията. Прислугата вече бе разместила набързо мебелите — едно драпирано кресло за Юнсин с табуретка за краката и столове без подлакътници за Лорънс и Хамънд, разположени на подходящо разстояние от него. Чаят бе донесен с огромна церемониалност и внимание. През цялото време Юнсин запази пълно мълчание. Не проговори и след оттеглянето на прислугата, а започна да пие чая си много бавно и на малки глътки.
Тишината наруши Хамънд, за да изкаже благодарност за удобствата на резиденцията и вниманието, с което бяха обградени.
— Особено бяхме поласкани от обиколката на града. Може ли да попитам, дали беше ваше дело?
— Такова беше желанието на императора — рече Юнсин и добави: — Капитане, сигурно останахте много впечатлен?
Това беше безобиден въпрос и Лорънс отвърна кратко:
— Наистина, сър, вашият град е забележителен.
Юнсин се усмихна — едно сухо потрепване на устни — и не каза нищо друго, но едва ли имаше нужда. Лорънс отклони поглед. Споменът за поделенията в Англия рязко контрастираше с видяното наскоро.
Поседяха в мълчание още известно време и Хамънд отново се обади:
— Може ли да се поинтересувам за здравето на императора? Както сигурно знаете, нямаме търпение да поднесем почитанията на краля на Негово Имперско Величество и да му връчим писмата, които нося.
— Императорът е в Чънду — надменно каза Юнсин. — Няма скоро да се върне в Пекин. Ще се наложи да проявите търпение.
Лорънс започна да се ядосва. Опитът на Юнсин да натрапи на Темерер компанията на момчето бе също толкова безочлив, колкото и предишните му опити да ги раздели. Днес обаче Хамънд не възразяваше ни най-малко и се стараеше да поддържа любезен разговор въпреки явната грубост. Лорънс каза многозначително: