— Придружителят на Ваше Височество е много млад мъж. Ваш син ли е?
Юнсин се намръщи и отговори само с едно хладно „не“. Надушвайки нетърпението на Лорънс, Хамънд побърза да се намеси преди да последва друг въпрос.
— Ние, разбира се, сме щастливи да се съобразим с удобството на императора, но щом се очертава да останем дълго тук, надявам се да ни бъде гарантирана още свобода на действие. Поне толкова, колкото е дадена на френския амбасадор. Уверен съм, сър, че не сте забравили жестоката им атака в началото на нашето пътуване. Позволете ми още веднъж да подчертая, че интересите на нашите две нации са много по-близки, отколкото вашите и техните.
Хамънд не бе удостоен с отговор, но продължи. Той говори дълго и разпалено за опасностите, които грозяха Европа при евентуално господство на Наполеон — задушаването на търговията, която иначе би донесла огромни богатства на Китай, заплахата от разширяването на империята на ненаситния завоевател още по-надалече, може би дори до прага на тяхната държава.
— Защото Наполеон вече направи един опит да стигне до Индия, освен това не крие амбициите си да надмине Александър Велики. Ако постигне успех, сигурно съзнавате, че неговата алчност няма да бъде заситена лесно.
На Лорънс му изглеждаше силно преувеличена и неубедителна идеята, че Наполеон ще покори Европа, ще завладее Русия и Османската империя, ще прекоси Хималаите, ще наложи управлението си в Индия и все пак ще му останат сили да воюва с Китай. Колкото до търговията, той знаеше, че подобен аргумент няма тежест пред Юнсин, който ревностно защитаваше самостоятелността на Китай. Въпреки това принцът не прекъсна Хамънд нито веднъж и изслуша цялата дълга тирада с намръщено изражение. Накрая, когато дипломатът приключи с повторна молба да му бъдат гарантирани същите свободи като на Дьо Гиние, Юнсин я посрещна с мълчание. Стоя така дълго време, накрая каза само:
— Имате толкова свобода, колкото и той. Повече от това е неприемливо.
— Сър — каза Хамънд, — вероятно не знаете, че не ни е позволено да напускаме острова, нито да общуваме с други служебни лица дори чрез писма.
— На него също не му е позволено — отвърна Юнсин. — Не е прието чужденци да се разхождат свободно из Пекин и да разстройват работата на магистрати и министри. Те си имат достатъчно задължения.
Този отговор силно смути Хамънд. По лицето му се изписа объркване и Лорънс реши, че е търпял достатъчно. Ясно беше, че единствената цел на Юнсин бе да им губи времето, докато момчето навън ласкаеше Темерер и печелеше благоволението му. Щом не беше син на принца, то със сигурност бе избрано сред роднините му заради неустоимия си чар и бе инструктирано да го пусне в действие. Лорънс не се опасяваше наистина, че Темерер ще предпочете момчето пред него, но нямаше намерение да се прави на глупак и да помага на Юнсин да плете своите интриги.
— Не бива да оставяме децата без надзор — най-неочаквано каза той. — Извинете ме, господа.
После стана от масата и се поклони. Както бе подозирал, Юнсин не бе дошъл да си бъбри с Хамънд по друга причина, освен за да предостави поле за действие на момчето, затова сега и той стана и се сбогува с тях. Всички заедно се върнаха на двора, където Лорънс, за своя най-голяма радост, откри, че малкият бе слязъл от крака на Темерер и играеше на топчета с Роланд и Дайър. Тримата гризяха по един сухар, а Темерер се разхождаше край кея, за да се наслади на бриза от езерото.
Юнсин остро каза нещо и детето се изправи като пружинка с виновно изражение. Роланд и Дайър изглеждаха също толкова засрамени и хвърлиха погледи към изоставените си книги.
— Решихме, че е редно да покажем гостоприемство — бързо изстреля Роланд и зачака реакцията на Лорънс.
— Надявам се, че е останал доволен — отвърна благо Лорънс за тяхно най-голямо облекчение. — Сега се връщайте към уроците.
Те побързаха да идат при книгите си, а Юнсин извика момчето и се изниза със сърдито изражение, като размени няколко думи на китайски с Хамънд. Лорънс се зарадва да види гърба му.
— Можем поне да бъдем благодарни, че на Дьо Гиние са наложени същите ограничения като на нас — след миг каза Хамънд. — Не ми се вярва Юнсин да ни е излъгал по въпроса, макар че не разбирам как…
Той замлъкна в недоумение и поклати глава.
— Е, може би утре ще науча нещо повече.