— Сега няма време за обяснения — каза Сун Кай. — Веднага трябва да дойдете с мен. Идват да ви убият — вас и хората ви.
Беше почти пет часът следобед. Езерото и дърветата, които се виждаха от входа на шатрата, бяха облени в злато от залязващото слънце. Птици се обаждаха от стрехите, където гнездяха. Предупреждението, изречено с напълно спокоен тон, беше толкова налудничаво, че отначало Лорънс не го разбра, но после скочи възмутено.
— Никъде няма да ходя заради подобна заплаха и без да получа обяснение — изрече той с повишен тон. — Гранби!
— Наред ли е всичко, сър?
Блайт си запълваше времето с дребни задачи в съседния двор и сега подаде глава в шатрата, още преди Гранби да дотича.
— Господин Гранби, изглежда, трябва да очакваме нападение — каза Лорънс. — Тъй като тази къща не позволява добра защита, ще се разположим в малкия южен павилион c вътрешното езеро. Поставете стража и елате да си заредим мускетите.
— Слушам, сър — каза Гранби и изчезна.
Както винаги без да пророни и дума, Блайт вдигна късите саби, които бе точил досега, и подаде една на Лорънс. После отнесе бруса и останалите в шатрата. Сун Кай поклати глава.
— Това е ужасно безразсъдно — рече, докато вървеше след Лорънс. — Насам е тръгнала най-голямата бригада от хунхуни. Една лодка ни чака съвсем наблизо. Още имате време да си съберете багажа и да дойдете с мен.
Лорънс огледа входа на павилиона. Точно както помнеше, пилоните бяха каменни, а не дървени, имаха почти шейсет сантиметра в диаметър и бяха много здрави. Под слоя червена боя стените бяха от гладки сиви тухли. За съжаление покривът беше дървен, но Лорънс прецени, че лакираните греди няма да се подпалят лесно.
— Блайт, вижте дали ще може да подготвите някакво възвишение за лейтенант Ригс и неговите стрелци от камъните в градината. Уилоуби, помогнете му, ако обичате.
После се обърна и каза на Сун Кай:
— Сър, не казахте къде искате да ме отведете, нито какви са тези наемни убийци и кой ги е пратил. Нямаме причина да ви се доверим. Досега съумяхте да ни заблудите, че не знаете езика ни. Защо изведнъж застанахте на наша страна, не мога да гадая, но след отношението, което получихме тук, не съм склонен да се оставям във ваши ръце.
Хамънд дойде заедно с останалите мъже. Имаше много объркан вид. Приближи до Лорънс и поздрави Сун Кай на китайски.
— Може ли да запитам какво става? — хладно каза той.
— Сун Кай ми каза да очаквам нов опит за убийство — отвърна Лорънс. — Вижте дали няма да разберете нещо повече от него. Междувременно аз ще приема, че не след дълго ще бъдем подложени на атака и ще се заема с подготовката. Той владее чудесно английски — добави, — няма нужда да прибягвате до китайски език.
Той остави Сун Кай със силно смаяния Хамънд и застана на входа с Ригс и Гранби.
— Ако избием няколко дупки в предната стена, ще застреляме всеки, който тръгне насам — рече Ригс и почука по тухлата. — Иначе ще е най-добре да издигнем барикада в центъра на павилиона и да стреляме по тях на влизане, но няма да можем да поставим на входа хора със саби.
— Издигнете барикада и определете стрелците — каза Лорънс. — Господин Гранби, препречете, ако успеете, колкото се може по-голяма част от входа, за да не могат да влизат по повече от трима-четирима наведнъж. Останалите мъже ще застанат от двете страни на вратата, вън от обсега на мускетите, и между залповете ще удържат отбраната с пищови и саби, докато хората на господин Ригс презареждат оръжията си.
Гранби и Ригс кимнаха.
— Дадено, сър — рече Ригс. — Имаме две свободни пушки, може да ни помогнете на барикадата.
Този намек бе твърде прозрачен и Лорънс го отмина с презрение точно както заслужаваше.
— Ползвайте ги за втори изстрел. Не можем да си позволим да слагаме пушки в ръцете на неопитни стрелци.
Кейнс пристигна, олюлявайки се под тежестта на един плетен кош, пълен с чаршафи. Най-отгоре се мъдреха три от най-красивите порцеланови вази в резиденцията.
— Вие не сте от обичайните ми пациенти — каза, — но поне мога да ви превързвам и шинирам. Ще бъда отзад при езерото. Тези донесох за вода — добави язвително и кимна към вазите. — Предполагам, че струват поне по петдесет лири всяка, така че внимавайте да не ги изпуснете.
— Роланд, Дайър, кой от вас е по-сръчен в презареждането? — попита Лорънс. — Много добре, тогава и двамата ще помагате на господин Ригс за първите три залпа. После ти, Дайър, ще помогнеш на господин Кейнс и ще носиш вода с каните, когато работата ти позволява.
— Лорънс — полугласно рече Гранби, когато останалите се отдалечиха. — Не виждам и следа от тукашните стражи, а по това време те винаги патрулираха. Изглежда, някой ги е отзовал.