Лорънс кимна мълчаливо и го отпрати с жест.
— Господин Хамънд, моля, отидете зад барикадата — каза, когато дипломатът и Сун Кай се приближиха.
— Капитан Лорънс, умолявам ви да ме изслушате — настоя Хамънд. — По-добре незабавно да тръгнем със Сун Кай. Нападателите, които той очаква, са млади воини, членове на татарските племена, които поради беднотия и липса на препитание са се заели с разбойничество по тези земи. Очаква се да са многобройни.
— Ще имат ли артилерия? — попита Лорънс, без да обръща внимание на увещанията за бягство.
— Артилерия? Не, разбира се, те нямат дори мускети — отвърна Сун Кай, — но това няма значение. Възможно е да дойдат стотина души, че и повече. Чувал съм слухове, че някои от тях тайно са изучавали цюан[35], въпреки че това е забранено от закона.
— А други е възможно да имат роднинска връзка, макар и далечна, с императора — добави Хамънд. — Ако убием някого от тях, това лесно би се използвало като претекст да ни пропъдят от страната. Сега виждате, че трябва незабавно да потеглим.
— Сър, бихте ли ни оставили насаме? — каза Лорънс на Сун Кай с равен глас.
Китайският дипломат не възрази, а се поклони и се отдалечи от тях.
— Господин Хамънд — обърна се към него Лорънс, — вие лично ме предупредихте да се пазя от опитите да ме разделят с Темерер. Помислете само — когато той се върне и види, че сме си тръгнали без обяснение, а целият ни багаж липсва, дали ще успее да ни открие отново? Възможно е дори да реши, че сме го изоставили съзнателно, в замяна на някаква договореност, както преди време настояваше Юнсин.
— А как ще се подобри положението, ако той се върне и ви намери мъртъв, заедно с всички нас? — нетърпеливо рече Хамънд. — Сун Кай вече ни даде поне един повод да му вярваме.
— За разлика от вас, сър, за мен един маловажен съвет има по-малка тежест, отколкото дългото и умишлено укриване на истината. Той ни е шпионирал от самото начало на нашето познанство — каза Лорънс. — Не, няма да тръгнем с него. Темерер ще се върне след не повече от два часа, а аз съм уверен, че дотогава ще удържим.
— Освен ако не са отвлекли вниманието му и гостуването му не се проточи — отвърна Хамънд. — Ако китайското правителство възнамеряваше да ни отдели от него, можеше да го направи с груба сила във всеки един момент от отсъствието му. Сигурен съм, че Сун Кай ще уреди да му пратим съобщение в резиденцията на майката, веднага щом се озовем в безопасност.
— В такъв случай, нека предаде съобщението още сега, ако желае — каза Лорънс. — Свободен сте да отидете с него.
— Не, сър.
Хамънд поруменя, обърна се и отиде да говори със Сун Кай. Китайският дипломат поклати глава и си тръгна, а Хамънд взе една къса сабя от купчината.
Работиха така още четвърт час. Изтеглиха отвън три от скалните блокове със странна форма, за да направят барикада за стрелците и дотътриха една огромна драконова кушетка, за да блокират по-голямата част от входа. Слънцето вече беше залязло, но из острова не се появиха обичайните фенери, нито някакъв друг признак на живот.
— Сър! — внезапно изсъска Дигби и посочи нещо в далечината. — Два румба, дясно на борд, пред вратата на къщата.
— Отдръпнете се от входа — каза Лорънс.
Не виждаше нищо в здрача, но очите на Дигби бяха подобри от неговите.
— Уилоуби, угасете тази светлина.
Тихото прищракване на ударниците на пушките, кънтенето на собственото му дишане в ушите му, неспирното и равно жужене на мухите и комарите — отначало това бяха единствените шумове. Постепенно те отидоха на заден фон и той долови леки бягащи стъпки в двора. „Страшно много мъже“, помисли си. Внезапно се чу трясък на дърво и няколко вика.
— Разбиха вратата на къщата, сър — дрезгаво прошепна Хакли от барикадата.
— Тишина — каза Лорънс и те се притаиха, докато от къщата долитаха звуците на разбити мебели и трошене на стъкло.
Започна издирване и пламъците на факлите отвън хвърлиха сенки по павилиона, които се заизвиваха и заподскачаха под причудливи ъгли. Лорънс чу някакви мъже да си подвикват един на друг. Звукът идеше от стрехите на покрива. Той погледна назад, Ригс кимна и тримата стрелци вдигнаха пушките.
Първият мъж се появи на входа и видя, че е препречен от дървената скара на кушетката за дракони.
— Този е мой — ясно каза Ригс и стреля.
Китаецът падна мъртъв с отворена за вик уста. Изстрелът бе последван от викове отвън и в павилиона нахлуха мъже със саби и факли. Посрещна ги мощен залп, който уби още трима, после един самотен изстрел от последната пушка и Райли викна: