— Дайте да ви заредя пистолетите.
Блайт пиеше от вазата на големи глътки, но изведнъж се задави, изплю силна струя вода и викна:
— Боже милостиви!
Всички подскочиха. Лорънс се огледа трескаво. В малка локвичка на камъните се мяташе една яркооранжева златна рибка, дълга два пръста.
— Съжалявам — с пръхтене рече Блайт. — Тая пущина ми мърдаше в устата.
Лорънс погледна неразбиращо, после Мартин избухна в смях и за един кратък миг всички се засмяха. Тогава гръмнаха пушките и те отново се върнаха на вратата.
Нападателите не направиха опит да подпалят павилиона и това изненада Лорънс. Имаха достатъчно факли, а на острова растяха много дървета. Пробваха обаче с пушек. Запалиха малки клади под стрехите от всяка страна на постройката, но или поради някаква тънкост в конструкцията на павилиона, или заради силния вятър, въздушните течения издигнаха дима и той се процеди през жълтите керемиди на покрива. Това беше доста неприятно, но не и смъртоносно, а в близост до езерото въздухът беше свеж. Всеки, чийто ред беше да почива, отиваше там, за да пие вода и да прочисти дробовете си, а в случай че нараняванията му, с които до този момент всички се бяха сдобили, кървяха — лекарят го мажеше с мехлем и превързваше.
После разбойниците си направиха таран от току-що отрязано дърво, още с клоните и листата, но Лорънс викна:
— Отстъпете встрани, когато доближат, и ги удряйте със сабите през краката.
Носачите се хвърлиха с огромна смелост право в остриетата и се опитаха да пробият защитата, но дори само трите стъпки до вратата на павилиона бяха достатъчни да се наруши инерцията им. Няколко души паднаха с дълбоки чак до кокал рани и бяха пребити до смърт с прикладите на пистолетите. Дървото се катурна и спря хода на останалите. Англичаните разполагаха с няколко трескави минути да отсекат клоните, за да открият целта пред стрелците. Дотогава беше готов следващия залп и нападателите се отказаха от този опит.
След това битката влезе в зловещ ритъм. Всеки залп вече им печелеше повече време за почивка. Китайците, изглежда, се бяха обезсърчили от неуспеха си да пробият малобройната английска отбрана, както и от огромната касапница. Всеки куршум попадаше в целта. Ригс и хората му бяха обучени да стрелят от гърба на дракон, който в разгара на битката летеше със скорост от трийсет възела. Невъзможно бе сега да не улучат от трийсетина метра разстояние. Това бе бавен и мъчителен начин на сражение, всяка минута се усещаше като пет. Лорънс започна да отчита времето по залповете.
— Сър, добре ще е да минем само на три изстрела на залп — кашляйки каза Ригс, когато Лорънс приклекна да говори с него по време на следващата си почивка. — Ще ги удържим пак толкова дълго, защото вече са наплашени. Донесох всичките ни муниции, но все пак не сме проклетата пехота. Мисля, че барутът ще ни стигне най-много за още трийсетина изстрела.
— Ще трябва да се справим с толкова — отвърна Лорънс. — Ще се опитаме да ги задържаме по-дълго между залповете. Започнете и вие да почивате на смени.
Той изпразни своята кесийка с барут и тази на Гранби в общата купчина. Щеше да стигне само за още седем изстрела с пистолет или два с пушка, но пушките бяха по-ценни.
Лорънс напръска лице с вода от езерото и се подсмихна на стрелкащата се рибка. Вече я виждаше съвсем ясно — сигурно очите му бяха свикнали с мрака. Кърпата на врата му бе подгизнала от пот. Той я свали и изцеди на пода, но после не можа да се насили да я сложи отново. Кожата му бе благодарна да подиша, затова той само изпра кърпата и я простря да съхне, а после забърза обратно.
След още един протяжен отрязък от време лицата на нападателите ставаха все по-размазани и неясни. Лорънс, рамо до рамо с Гранби, с мъка удържаше двама мъже, когато някъде отзад се чу тънкото детско гласче на Дайър:
— Капитане! Капитане!
Той не можа да се обърне, нямаше свободна секунда.
— Аз ще се оправя — изпъшка Гранби и срита мъжа отпред в топките с тежките си ботуши.
После подпря сабя в сабята на другия, а Лорънс се отскубна и бързо погледна назад. На брега на езерото стояха двама мъже, от които капеше вода, а отвътре излизаше трети. Бяха открили източника, от който се захранваше езерото и бяха преплували под стената. Кейнс бе проснат безжизнено на пода, а Ригс и другите стрелци тичаха натам и трескаво зареждаха пушките си в движение. Хамънд беше почивал при доктора и сега въртеше бясно сабя към двамата китайци, за да ги изтласка назад към водата. Личеше си, че няма опит. Те бяха с къси ножове и всеки момент щяха да пробият гарда му.
Малкият Дайър сграбчи една от големите вази и я запрати, както бе пълна с вода, по мъжа, който в този момент се навеждаше над Кейнс с нож в ръка. Тя се разби в главата му и го събори зашеметен на пода. Дотича Роланд, взе тенакулума на Кейнс и прокара закривения остър край през гърлото на мъжа, преди той да успее да се изправи. Кръвта бликна на мощна струя през пръстите, с които той притисна срязаната вена.