От езерото продължаваха да излизат мъже.
— Огън! — викна Ригс и трима бяха повалени.
Единият от тях едва бе подал глава над водата и сега потъна обратно, а по повърхността се разля кърваво петно. Лорънс застана рамо до рамо с Хамънд и заедно избутаха двамата му противници в езерото. Докато Хамънд се отбраняваше, Лорънс прободе единия с върха на сабята си и удари другия с дръжката. Той падна безжизнено във водата, а от отворената му уста излязоха безброй мехурчета.
— Хвърлете ги всичките във водата — рече Лорънс. — Трябва да блокираме този проход.
Той влезе в езерото и бутна труповете срещу течението. Усещаше натиска от другата страна — оттам се опитваха да влязат още мъже.
— Ригс, върнете хората си на фронта и отменете Гранби — добави той. — Ние с Хамънд ще ги удържим оттук.
— Аз също мога да помогна — обади се Търоус и закуцука към тях.
Беше висок младеж, можеше да седне на бордюра на езерото и да натиска масата от тела със здравия си крак.
— Роланд, Дайър, вижте дали може да се направи нещо за Кейнс — викна през рамо Лорънс.
Когато не получи незабавен отговор, той се обърна да погледне — двамата тихичко повръщаха в ъгъла. Роланд забърса уста и се изправи. Краката й бяха нестабилни като на новородено жребче.
— Слушам, сър! — каза тя и двамата с Дайър тръгнаха с олюляване към Кейнс.
Той изстена, когато го обърнаха. Имаше огромен кървав съсирек на главата над веждата, но отвори замаяните си очи, когато го превързаха.
Натискът от другата страна на струпаните трупове се отслаби и постепенно изчезна. Зад тях пушките гърмяха отново и отново със забързано темпо. Ригс и хората му стреляха почти със скоростта на артилеристи. Лорънс погледна през рамо, но в гъстия пушек не се виждаше нищо.
— Ние с Търоус ще се справим, вървете! — задъхано рече Хамънд.
Лорънс кимна и взе да се бъхти да излезе от водата. Пълните му ботуши тежаха като камъни. Наложи му се да спре и да ги излее, преди да изтича на предната линия.
Когато се доближи, стрелбата спря. Пушекът бе толкова плътен и необичайно ярък, че през него не се виждаше нищо друго, освен куповете тела в краката им. Те стояха така и чакаха. Ригс и хората му заредиха по-бавно с треперещи пръсти. Тогава Лорънс пристъпи напред, подпирайки се на една колона за равновесие, защото трябваше да гази по трупове.
Всички излязоха с примигване от мъглата в ранната утринна светлина. Стреснаха ято гарвани, които се вдигнаха от труповете на двора и избягаха с дрезгав грач над водата. Никое от телата не помръдваше, а останалите нападатели се бяха оттеглили. Изведнъж Мартин падна на колене, а късата му сабя издрънча кухо на каменните плочи. Гранби отиде да му помогне, но самият той също падна. Лорънс се добра до една малка дървена пейка, преди и неговите крака да му изневерят. Не възразяваше, че я дели с мъртвец — голобрад млад мъж със засъхнала на устните вадичка кръв и мораво петно около раната от куршум в гърдите.
От Темерер нямаше и следа. Той не се бе появил.
Петнадесета глава
Час по-късно Сун Кай ги намери ни живи, ни умрели. Той бе влязъл предпазливо в двора откъм кея с малка група въоръжени мъже. Бяха десетина на брой и облечени в официалните униформи на стражите, за разлика от раздърпаните и занемарени членове на бандата. Тлеещите клади бяха угаснали от само себе си, поради липса на гориво. Англичаните придърпваха труповете към най-дълбоката сянка, за да се забави разлагането.
Всички бяха полуслепи и вцепенени от изтощение и им бе невъзможно да окажат каквато и да е съпротива. Лорънс не можеше да обясни липсата на Темерер, нито имаше представа какво да прави по-нататък, затова се остави да го отведат на лодката, а оттам — на задушен затворен паланкин с плътно спуснати завеси. Той заспа моментално на бродираните възглавници въпреки бутането и виковете по време на пътуването и потъна в пълна забрава. Най-накрая носилката бе оставена на земята и го разтърсиха да се събуди.
— Влезте вътре — каза Сун Кай и му помогна да се изправи.
Хамънд, Гранби и останалите членове на екипажа се появиха от други столове носилки в подобно зашеметено и изтерзано състояние. Без да се замисля, Лорънс последва китаеца нагоре по стълбите в една блажено прохладна къща, изпълнена с деликатен аромат на тамян. Тесен коридор ги отведе в стая с изглед към градината. Там той изведнъж се втурна и прескочи парапета на ниския балкон. Темерер спеше свит на кълбо на каменния плочник.