Лорънс реши, че никой не може да ги вини за външния им вид, тъй като пристигнаха без багажа си.
— Е, той поне отиде да преследва целта си, а не може да не изпитаме облекчение от новината, че не съществува съюз с Франция — рече той на Темерер.
— Да — отвърна драконът, но без ентусиазъм.
През цялото време беше доста мълчалив и мрачен и се суетеше из градината. Върхът на опашката му трепкаше нервно напред-назад на ръба на близкото езеро и пръскаше черни точици върху нагретия от слънцето плочник, които изсъхваха толкова бързо, колкото се и появяваха.
Лорънс не го притисна веднага за отговор, въпреки че Хамънд вече го нямаше, а отиде и приседна до главата му. Дълбоко в себе си се надяваше, че Темерер ще заговори по собствена воля и няма да се налага да го разпитват.
— Добре ли са и останалите от моя екипаж? — след миг попита драконът.
Лорънс отвърна:
— Уилоуби бе убит, много съжалявам. Освен това има няколко ранени, но, за щастие, нищо смъртоносно.
Темерер потрепери и издаде нисък, напрегнат звук дълбоко в гърлото си.
— Трябваше да дойда. Ако бях там, това никога нямаше да се случи.
Лорънс замълча и се замисли за клетия Уилоуби — ужасна загуба.
— Много зле постъпи, че не ни прати вест — каза той най-накрая. — Не мога да те държа отговорен за смъртта на Уилоуби. Той бе убит рано, още преди часа, в който очаквахме да се върнеш. Не мисля също, че щях да постъпя различно, ако знаех, че няма да си дойдеш. Ти обаче със сигурност се отнесе безотговорно.
Темерер издаде нов нещастен звук и промълви много тихо:
— Пренебрегнах задълженията си, нали така? Значи вината е моя и няма какво да се добави по въпроса.
Лорънс отвърна:
— Не е така. Ако ме беше уведомил, нямаше да възразя да удължиш гостуването си, защото ние се бяхме укрепили идеално. Вярно е обаче, че в корпуса не сме те инструктирали официално за правилата за отпуската, защото те никога не са били нужни на един дракон. Мое задължение беше да ти ги разясня. Не се опитвам просто да те успокоя — добави той, като видя, че Темерер клати глава, — но ми се иска да разбереш къде си сгрешил, вместо да се разсейваш с неправилното чувство за вина за събитие, което не зависеше от теб.
— Лорънс, не разбираш ли — рече драконът, — аз отлично познавам правилата. Причината да не пратя вест беше друга. Не исках да оставам толкова до късно, но просто не забелязах кога е минало времето.
Лорънс не знаеше какво да отговори. Беше му трудно, ако не и невъзможно, да приеме мисълта, че Темерер не е забелязал кога е минало цяло денонощие, когато бе свикнал винаги да се прибира преди мръкване. Ако някой от хората му се оправдаеше така, Лорънс веднага би го нарекъл лъжец, но в тази ситуация мълчанието му казваше всичко.
Темерер прегърби рамене и взе да си драска нещо по земята. Ноктите му стържеха по плочника със звук, който накара Чуан да го погледне и да вдигне яка с недоволно ръмжене. Темерер престана и изведнъж изстреля бързо:
— Бях с Мей.
— С кого? — попита неразбиращо Лорънс.
— Лун Цин Мей — отвърна драконът, — тя е Империал.
Шокът от осъзнаването на тези думи бе почти като физически удар. В признанието на Темерер имаше смесица от неудобство, вина, и несигурна гордост, от които всичко стана съвсем ясно.
— Разбирам — с усилие рече Лорънс, защото в живота си не се бе владял толкова. — Е…
Той направи пауза и се стегна.
— Ти си млад и… и досега не беше ухажвал женска. Нямало е откъде да знаеш колко време ще ти отнеме — каза. — Радвам се да науча причината, поне имаш оправдание.
Той се помъчи да повярва в собствените си думи. Всъщност им вярваше, но не му се искаше да прости отсъствието на Темерер поради такава причина. Въпреки кавгата му с Хамънд за опитите на Юнсин да го измести с помощта на момчето, Лорънс не се боеше особено, че ще изгуби любовта на Темерер. Сега бе сломен, защото изведнъж се оказа, че има истинска причина за ревност.
Погребаха Уилоуби в ранните часове на утрото, в едно голямо гробище отвъд градските стени, което им показа Сун Кай. Беше прекалено многолюдно, дори за огромните си размери. Имаше множество малки групи хора, които отдаваха почит пред гробовете. Темерер и групата хора от Запада привлякоха вниманието на тези посетители и скоро зад тях се оформи своеобразна процесия, въпреки че стражите изтикваха онези зрители, които ставаха твърде любопитни.
Тълпата скоро нарасна до няколкостотин души, които обаче показаха уважително отношение и запазиха пълно мълчание, когато Лорънс каза няколко думи за починалия и изрече, заедно с хората си, „Отче наш“. Гробът бе над земята, издигнат от бял камък, с обърнати нагоре стрехи както останалите местни къщи. Изглеждаше скъп дори в сравнение с околните гробници.