Близо две седмици след преместването им в палата Лорънс седеше и четеше на балкона с изглед към двора, където спеше Темерер. В това време Хамънд седеше на писалището в стаята и работеше над някакви книжа. Един прислужник им донесе писмо. Хамънд счупи печата, хвърли бърз поглед на написаното и каза на Лорънс:
— От Лиу Бао е. Кани ни на вечеря в дома си.
— Хамънд, смятате ли, че той може да има пръст в това? — неохотно попита Лорънс след кратко размишление. — Не ми харесва подобно предположение, но в края на краищата знаем, че той не е на служба при Миеннин като Сун Кай. Възможно ли е да се е съюзил с Юнсин?
— Наистина не можем да отхвърлим хипотезата за съучастието му — отвърна Хамънд. — Той е татарин и е имал възможност да организира нападението срещу нас. Въпреки това научих, че е роднина на майката на императора и чиновник в манджурския Бял флаг[36]. Неговата подкрепа ще е безценна за нас. Трудно ми е да повярвам, че би ни поканил открито, ако кроеше нещо подмолно.
На тръгване те имаха едно наум, но плановете им да бъдат предпазливи бяха подкопани още на портите, където ги посрещна богатият, пикантен аромат на печено говеждо. Лиу Бао бе поръчал на готвачите си, които вече имаха международен опит, да приготвят традиционно английско ястие. Ако в пържените картофи имаше малко повече къри от очакваното, а пудингът със стафиди бе някак течен, то от печеното никой не намери повод да недоволства. Изправените ребра бяха украсени с цели лукчета, а йоркширският пудинг бе учудващо успешен.
Въпреки неимоверните им усилия последните блюда отново бяха отнесени почти недокоснати и имаше колебания дали част от гостите не трябва да бъдат извозени с колички. Сред тях бе и Темерер. На него бяха сервирали току-що заклана плячка по английски маниер, но готвачите не се бяха ограничавали и вместо просто една крава или овца, сложиха пред него по две от всеки вид, както и едно прасе, коза, пиле и омар. Щом изпълни дълга си пред всяко едно от ястията, той се дотътри без покана до градината и се срина в ступор с тих стон.
— Всичко е наред, оставете го да поспи — рече Лиу Бао и махна с ръка на поднесеното от Лорънс извинение. — Ние може да седнем да пием вино на лунната тераса.
Лорънс стана мнителен, но Лиу Бао за пръв път не настоя особено ентусиазирано за виното. Приятно беше да седят, потънали в сърдечността и топлотата на опиянението, докато слънцето залязваше зад синкавите планини, а Темерер дремеше пред тях, окъпан в златиста светлина. Лорънс напълно, но може би неразумно, бе отхвърлил мисълта за злонамереността на Лиу Бао. Невъзможно бе да си недоверчив, седейки в тази градина след щедра вечеря. Дори Хамънд се бе отпуснал против волята си и примигваше от усилието да не заспи.
Лиу Бао прояви известно любопитство по въпроса как са се озовали в палата на принц Миеннин. Поредното доказателство за невинността му бе изненадата и съчувственото поклащане на глава, когато научи за нападението.
— Трябва да се направи нещо за тези разбойници. Те започват да стават неконтролируеми. Преди няколко години един от племенниците ми се забърка с тях и клетата му майка едва не се спомина от тревоги. После обаче направи голямо жертвоприношение на Гуанин[37] и й построи специален олтар в най-хубавия кът на южната си градина. Днес е женен и се е заел с наука.
Той смушка Лорънс.
— Трябва и вие да се изучите. Срамота ще е драконът ви да вземе изпитите, а вие — не.
— Мили боже, наистина ли това има значение за тях, Хамънд? — ужасено попита Лорънс.
Въпреки всичките му усилия, китайският език оставаше за него толкова неразбираем, колкото и ако бе десеторно зашифрован. Колкото до изпита, там той би се явил редом с хора, които учат за него от седемгодишна възраст.
— Само се шегувам — рече весело Лиу Бао за най-голямо облекчение на Лорънс. — Не се бойте, ако Лун Тиен Сян наистина желае един неук варварин за компаньон, никой не може да му попречи.
— Той, естествено, шеговито ви нарича така — добави Хамънд към превода, но не бе особено убедителен.
— По тяхното мерило аз наистина съм неук варварин и не съм достатъчно глупав, че да претендирам за обратното — отвърна Лорънс. — Само се надявам преговарящите да споделят вашите възгледи, сър — додаде той към Лиу Бао. — Но те са твърде непреклонни по въпроса, че един Селестиал може да е компаньон единствено на императора и неговите близки.
— Е, ако драконът не желае никого другиго, те просто ще трябва да се примирят — най-спокойно рече Лиу Бао. — Защо императорът не ви осинови? Така ще се излезе с чест от положението.
36
Осемте флага са административните подразделения на манджурските фамилии от началото на XVII век. — Бел. прев.