— Благодаря, Лорънс, но няма нужда да ви ограбвам. Още не сме на червено — рече Райли. — Мисля най-вече за обратното пътуване. Ще имаме дракон да храним, надявам се.
Лорънс не знаеше как да отговори на този въпрос. Той каза нещо уклончиво и млъкна, като остави разговорът да се води от Хамънд.
Сун Кай дойде след закуска, за да ги уведоми за предстоящите тази вечер угощение и великолепно театрално представление в чест на новодошлите гости.
— Лорънс, ще ида да посетя Циен — каза Темерер с надвесена през прозореца глава, докато Лорънс решаваше какво да облече. — Ти няма да излизаш, нали?
След нападението той бе станал изключително загрижен и отказваше да остави Лорънс без придружител. Прислугата от седмици търпеше мнителността и щателните му проверки. Той бе изложил няколко свои предложения за безопасността на Лорънс, като например съставяне на график за денонощна стража от пет души или нарисувана лично от него в пясъка броня, която повече щеше да приляга на бойните полета на кръстоносните походи.
— Не, не се притеснявай. Ще съм доста зает, за да се приведа в приличен вид — отвърна Лорънс. — Предай моите почитания на Циен. Много ли ще се бавиш? Днес не бива да закъсняваме, угощението е в наша чест.
— Не, ще се върна съвсем скоро — рече Темерер и остана верен на обещанието си.
Върна се след по-малко от час, с потрепваща от едва сдържано вълнение яка. В лапата си внимателно стискаше дълъг и тесен пакет. Повика Лорънс на двора и засрамено му побутна пакета. Лорънс бе толкова слисан, че отначало само се загледа вторачено, но после бавно махна копринената опаковка и отвори една лакирана кутия. На възглавничка от жълта коприна лежеше изкусно изработена сабя с елегантна дръжка и ножница. Той я вдигна в ръка. Беше добре балансирана, с широка основа и извит връх, заострен и от двете страни. Повърхността й лъщеше като дамаска стомана, имаше два улея за кръв по продължение на задния ръб, за да се олекоти острието. Дръжката бе облицована с черна кожа, с орнаменти от позлатена стомана, златни мъниста и дребни перли, а в основата на острието имаше драконова глава с два малки сапфира за очи. Ножницата беше от черно лакирано дърво и също бе декорирана с широки ленти позлатена стомана и пристегната със здрави копринени шнурове. Лорънс извади от колана износената си, макар и още полезна, къса сабя и препаса новата.
— Как ти стои? — попита нетърпеливо Темерер.
— Много добре — отвърна Лорънс.
Той извади острието. Дължината бе съобразена идеално с неговия ръст.
— Скъпи приятелю, това е невероятно! Как се сдоби с нея?
— Не е изцяло мое дело — отвърна Темерер. — Миналата седмица Циен ми направи комплимент за нагръдника и аз й казах, че ми е от теб. Тогава си помислих, че аз също искам да ти направя подарък. Тя ми обясни, че има обичай бащата и майката да поднесат дар, когато драконът си вземе компаньон, и ми позволи да избера нещо от личната й колекция. Тази сабя ми се стори най-хубавата от всички.
Той обърна едното, после другото си око към Лорънс и го огледа с дълбоко доволство.
— Вярвам ти, не мога да си представя по-хубава сабя — каза Лорънс и се опита да се овладее.
Той се почувства неимоверно щастлив и странно успокоен. Когато се върна в стаята да довърши тоалета си, не можа да се сдържи и дълго се възхищава на сабята в огледалото.
Хамънд и Стонтън бяха облекли традиционни китайски роби, а останалите офицери носеха зелените си куртки и панталони, и високи, лъснати до блясък ботуши. Кърпите на вратовете им бяха чисти и колосани. Дори Роланд и Дайър седяха идеално спретнати на столовете си. От момента, в който бяха изкъпани и облечени, бяха предупредени да мируват. Райли също беше много елегантен в тъмносинята си униформа и бричове до коляно. Четиримата флотски офицери с червени куртки, които бе довел от кораба, довършваха стилната им компания. Всички заедно излязоха от резиденцията.
В центъра на площада, където щеше да бъде представлението, бе издигната любопитна на вид сцена — малка, но прелестно изрисувана и на три различни нива. Циен седеше на почетното място в северния край на двора, принц Миеннин и Чуан й бяха отляво, а за Темерер и англичаните бяха запазени местата отдясно. Освен Селестиалите присъстваха и няколко Империала, сред които беше и Мей, която седеше малко по-надолу на трапезата. Тя изглеждаше много елегантна със златния си нагръдник с шлифован нефрит и кимна на Лорънс и Темерер, когато заемаха местата си. Бялата женска Лиен също беше там, настанена до Юнсин на известно разстояние от останалите гости. Окраската й бе в потресаващ контраст с тъмните Империали и Селестиали от двете й страни. Гордо вдигнатата й яка днес бе украсена с фин златен тюл, а на челото й лежеше превъзходен рубинен медальон.