— Не, не — рече разтревожено и Хамънд. — Още не съм сигурен, разбира се. Това е само една хипотеза, а и ние не можем да предприемем нищо срещу него. Трябва да оставим въпроса в техни ръце.
Артистите заеха местата си на сцената и така сложиха край на разговора. Въпреки това Лорънс усети под дланта си гневния резонанс някъде дълбоко в гърдите на Темерер. Това бе едно бавно надигащо се ръмжене, което така и не прерасна в доловим звук. Ноктите на дракона се впиха в плочника, заострената му яка бе вдигната наполовина, а ноздрите се зачервиха и отвориха широко. Той престана да забелязва спектакъла. Цялото му внимание бе заето с Юнсин.
Лорънс отново го погали в опит да го разсее. Площадът беше препълнен с гости и декори и той не искаше дори да си представя какво би станало, ако Темерер се развилнееше. Въпреки че самият Лорънс с радост би дал израз на гнева и възмущението си към Юнсин, той не можеше да измисли начин да се разправят с него. Все пак беше брат на императора и конспирацията, която Хамънд и Стонтън заподозряха, бе твърде шокираща, за да й повярва някой.
Гръмна дрънчене на цимбали и камбанки с плътен звук и над сцената се спуснаха два изкусно измайсторени от оризова хартия дракона с хвърчащи от ноздрите искри. Отдолу се появи почти цялата трупа актьори с размахани саби и инкрустирани с изкуствени скъпоценни камъни ножове и се разигра една епична битка. Отново се понесе барабанен тътен. Шумът бе толкова силен, сякаш ти изкарваха въздуха с удар в корема. Лорънс изпъшка и бавно заопипва рамото си — точно под ключицата му стърчеше една къса кама.
— Лорънс! — каза Хамънд и му протегна ръка.
Гранби взе да крещи команди на мъжете и избута столовете от пътя си. Двамата с Блайт заслониха Лорънс с телата си. Темерер се обърна да види какво става.
— Не съм ранен — объркано рече Лорънс.
Отначало нямаше болка и той се опита да се изправи и да вдигне ръка, но тогава усети раната. Около дръжката на ножа порасна едно топло кърваво петно.
Темерер нададе пронизителен, ужасяващ вой, който се извиси над цялата глъчка. Всеки един от драконите се изправи на задни лапи, за да види какво става, а барабаните рязко замлъкнаха. Във внезапно настъпилата тишина се чу викът на Роланд:
— Той я метна, онзи там, видях го!
Тя посочи един от актьорите. Мъжът бе с празни ръце, докато останалите статисти носеха фалшиви оръжия, а и дрехите му бяха по-невзрачни. Той видя, че опитът му да се скрие в тълпата се провали, и се обърна да бяга, но беше закъснял. Темерер изскочи тромаво на площада и трупата се разбяга с писъци във всички посоки.
Мъжът изохка, когато драконът го сграбчи с нокти и остави по тялото му дълбоки смъртоносни рани, а после хвърли на земята окървавения му, прекършен труп. За момент Темерер се надвеси смръщено над него, за да се увери, че е мъртъв. После вдигна глава и се обърна към Юнсин, оголи зъби и му изсъска със смразяващ звук. Лиен моментално скочи напред и защити принца с тяло, замахна силно с лапа и отблъсна с рев приближаващите се нокти на Темерер.
В отговор Темерер изду гръдния си кош, а яката му се разтегли по необичаен начин. Лорънс никога не го бе виждал такъв. Тънките шипове на яката пораснаха и кожата помежду им се изпъна докрай. Лиен дори не трепна, а му изръмжа презрително. Собствената й бяла като пергамент яка се разтвори широко, капилярите в очите й се удебелиха страховито и тя пристъпи напред.
Изведнъж настъпи суматоха и всички хукнаха да напускат площада. Барабаните, камбанките и цимбалите дрънчаха ужасно, докато артистите се спасяваха от сцената, влачейки инструменти и костюми. Хората от публиката вдигнаха полите на робите си и побързаха да се махнат с повече достойнство, но с не по-малка скорост.
— Темерер, недей! — викна Лорънс, осъзнал със закъснение какво предстои.
Всяка легенда за двубой между дракони неизменно завършваше с гибелта на единия или на двамата, а белият дракон бе по-зрял и по-едър.
— Джон, махнете тази проклетия! — рече той на Гранби, докато се мъчеше да свали кърпата от врата си със здравата си ръка.
— Блайт, Мартин, дръжте му раменете — нареди Гранби, после стисна ножа и го извади със стържене в костта.
Кръвта шурна за един кратък, напрегнат миг, после те затиснаха раната с кърпите си и я пристегнаха здраво.
Темерер и Лиен продължаваха да стоят един срещу друг и се поклащаха напред-назад, но със съвсем слаби, почти незабележими движения. Нямаха много пространство за маневри, защото сцената бе заела по-голямата част от двора, а и редовете празни столове още си стояха. Не откъсваха очи един от друг.