— Няма смисъл — тихо изрече Гранби и помогна на Лорънс да се изправи на крака. — Щом са решили да се дуелират, или ще ви убият при опита да застанете между тях, или само ще разсеете Темерер.
— Добре тогава — рязко каза Лорънс и се освободи от ръцете им.
Краката му вече го държаха по-стабилно, но стомахът му бе нестабилен и свит на топка. Болката не беше съвсем непоносима.
— Отдръпнете се — заповяда той на екипажа си. — Гранби, върнете се в резиденцията с част от хората и донесете оръжията ни, в случай че пратят стражи срещу Темерер.
Гранби се втурна заедно с Мартин и Ригс, докато останалите мъже се покатериха бързо по седалките и напуснаха полесражението. Площадът опустя. Останаха само няколко сеирджии, чиято смелост надвишаваше здравия им разум, и лично обвързаните с двубоя. Циен наблюдаваше със загрижено и едновременно с това неодобрително изражение. Мей стоеше на известно разстояние зад нея — тя бе отстъпила в общата суматоха, но после се промъкна обратно.
Принц Миеннин също остана, но на благоразумно разстояние, въпреки че дори така драконът му Чуан нервничеше разтревожено. Миеннин го погали за успокоение и каза нещо на стражите. Те сграбчиха младия принц Миенкай и го отведоха въпреки шумните му протести. Юнсин наблюдава как отнасят момчето и кимна хладно, но одобрително на Миеннин, като самият той сметна, че е под достойнството му да се мести назад.
Белият дракон рязко изсъска и нападна. Лорънс се стресна, но Темерер се изправи в последната секунда и червеновърхите нокти минаха на сантиметри от гръкляна му. Сега, когато стоеше на силните си задни лапи, той приклекна и скочи с разперени нокти. Лиен бе принудена да отстъпи, отскочи тромаво назад и загуби равновесие. Разпери криле, за да се задържи на крака, и литна, когато Темерер отново я притисна. Той я последва в небето.
Лорънс най-безцеремонно грабна от Хамънд театралния бинокъл и ги проследи с поглед. Бялата женска беше по-едра и с по-голям размах на крилете. Тя бързо взе преднина пред Темерер и се заиздига грациозно. Намерението й стана съвсем ясно — възнамеряваше да го атакува отгоре. Първоначалният прилив на бойно настървение обаче отмина и Темерер осъзна предимството й, затова заложи на опита си. Вместо да я последва, той зави рязко, излезе от светлината на фенерите и се стопи в мрака.
— О, много добре! — рече Лорънс.
Лиен кръжеше несигурно над главите им, стрелкаше глава във всички посоки и се взираше в нощта със странните си червени очи. Изведнъж Темерер се стрелна с рев право към нея. Тя обаче се метна невероятно пъргаво встрани. За разлика от повечето дракони, нападнати отгоре, тя се поколеба само за миг и докато се отдалечаваше, успя да нанесе удар на Темерер. В черната му кожа се отвориха три дълбоки кървави рани. По двора покапа гъста кръв, блестяща и черна на светлината на фенерите. Мей се примъкна по-наблизо с тихо скимтене. Циен се обърна и й изсъска, но Мей само се приведе покорно и се сви до близките дървета, за да вижда по-ясно.
Лиен се възползваше отлично от по-добрата си скорост. Стрелкаше се и се отдалечаваше от Темерер, подмамвайки го да хаби енергията си в безсмислени опити да я удари. Той обаче прояви хитрост и започна да замахва съвсем мъничко по-бавно, отколкото можеше. Лорънс се надяваше това да се дължи на тактика, а не на болка от раната. Така Лиен се излъга да го доближи повече. Изведнъж Темерер се стрелна едновременно с двете лапи и я удари в корема и гърдите. Тя изквича от болка и избяга с яростно пляскане на криле.
Столът на Юнсин се катурна с трополене, когато той скочи на крака. Цялото му привидно хладнокръвие бе изчезнало. Сега той стоеше и наблюдаваше със свити юмруци. Раните не бяха много дълбоки, но белият дракон изглеждаше доста шокиран — пищеше пронизително от болка и кръжеше на едно място, за да се ближе. Никой от драконите в двореца нямаше белези и Лорънс осъзна, че най-вероятно те не са участвали в истинска битка.
Темерер постоя за миг в небето със свити нокти, но когато тя не се обърна за нова атака, той се възползва от шанса и пикира право към своята истинска цел — Юнсин. Лиен обърна рязко глава, нададе нов писък и се хвърли след него, размахала криле с всички сили и напълно забравила раните. Тя го настигна на сантиметри от земята и се хвърли отгоре му. Телата им се преплетоха и тя успя да го отклони от целта му.
Двамата се приземиха на кълбо и се затъркаляха заедно като един съскащ, свиреп, многокрак, дерящ сам себе си звяр. Вече никой от драконите не обръщаше внимание на драскотините и раните. Никой от тях не можеше да поеме дълбоко дъх, за да пусне божествения вятър срещу противника си. Опашките им овършаха навсякъде, събориха дърветата в саксиите и скалпираха с един-единствен замах висока бамбукова горичка. Лорънс сграбчи Хамънд за рамото и двамата хукнаха пред сгромолясващите се кухи стъбла, които изтрополиха по седалките с ехтящ барабанен грохот.