Наложи се да коленичи още веднъж, този път пред олтара. Лорънс се срамуваше да признае дори пред себе си, но това бе най-лесното в церемонията до момента, макар и да бе близо до истинско богохулство. Той изрече шепнешком „Отче наш“ с надеждата така да даде да се разбере, че няма истинско намерение да наруши божията заповед[38]. Така приключи най-неприятната част. Дойде ред Темерер да излезе напред за церемонията, която щеше да ги свърже официално, и Лорънс можеше с леко сърце да даде нужните клетви.
Императорът се бе върнал на трона си, за да наблюдава церемонията. Сега кимна одобрително и направи кратък жест към един човек от свитата си. В залата веднага бе внесена маса, но отново без столове. Сервираха още лед, а императорът разпита Лорънс за семейството му с посредничеството на Хамънд. Властникът остана потресен, задето Лорънс няма жена и деца, и му държа една въздълга лекция по въпроса. Капитанът го изслуша най-сериозно и се съгласи, че е занемарил семейните си задължения. Нямаше нищо против мъмренето, беше щастлив, че не сгреши думите на церемонията и че това изпитание отива към края си.
Самият Хамънд пребледня от облекчение, когато си тръгнаха, и му се наложи да спре по пътя за вкъщи и да приседне на една пейка. Двама прислужници му донесоха вода и му вяха с ветрило, докато цветът се върна на лицето му и той събра сили да продължи по пътя.
— Поздравления, сър — рече Стонтън и разтърси ръката на Хамънд, когато най-после го оставиха да почине в стаята си. — Не се срамувам да го кажа, но не вярвах, че това е възможно.
— Благодаря ви, благодаря ви.
Във вълнението си Хамънд можеше да повтаря единствено това. Краката вече не го държаха.
Дипломатът им бе извоювал не само формалното приемане на Лорънс в императорското семейство, но също така бе успял да им гарантира един имот в град Тартар. Не беше официално посолство, но, погледнато прагматично, щеше да играе същата роля, тъй като сега Хамънд можеше да пребивава там колкото пожелае по покана на Лорънс. За радост на всички се уреди дори въпросът с поклона котау. От гледна точка на англичаните Лорънс направи този жест не като представител на британската корона, а като осиновен син, докато китайците останаха удовлетворени от спазването на протокола.
— Вече получихме по императорската поща няколко любезни съобщения от мандарините в Кантон. Хамънд каза ли ви? — Стонтън попита Лорънс, когато застанаха пред вратите на стаите си. — Жестът на императора да освободи от такса тази година всички британски кораби ще е от огромна полза за Компанията, разбира се, но в дългосрочен план са много по-ценни новите взаимоотношения, които се създават между нас. Предполагам…
Стонтън се поколеба. Ръката му вече беше на вратата и той се канеше да влезе.
— Предполагам, че дългът не ви задължава да останете. Не е необходимо да споменавам, че присъствието ви тук ще е изключително ценно за нас, но, разбира се, знам колко голяма нужда има у дома от дракони.
Когато най-сетне се оттегли в стаята си, Лорънс с радост се преоблече в семпла памучна роба и излезе при Темерер под ароматната сянка на малка портокалова горичка. Темерер бе разтворил пред себе си един свитък в рамка за четене, но се взираше в другия бряг на близкото езеро. Езерото се пресичаше от изящен мост с девет арки. Той хвърляше черни сенки във водата, която сега бе обагрена в жълто-оранжево от отраженията на късното слънце, а цветовете на лотосите се затваряха за през нощта.
Темерер обърна глава и мушна Лорънс с муцуна за поздрав.
— Наблюдавах Лиен — каза той и посочи езерото с нос.
Белият дракон минаваше през моста. Беше сам, но до него вървеше висок, тъмнокос мъж в синята роба на учен, който изглеждаше някак необичайно. След като присви очи за миг, Лорънс осъзна, че мъжът няма обръснато чело, нито плитка. Лиен спря и се обърна да ги погледне. При вида на този червен втренчен поглед Лорънс машинално сложи ръка на врата на Темерер.
Темерер изсумтя и почна да вдига яка, но после я прибра. Нейният врат остана надменно гладък. Тя отново им обърна гръб и продължи по пътя си, като скоро изчезна сред дърветата.
— Чудя се какво ли ще прави сега — каза драконът.
Лорънс също се зачуди. Със сигурност нямаше да открие друг благосклонен компаньон, щом я бяха обявили за носителка на нещастие още преди последните й премеждия.
Той бе чул няколко придворни да коментират, че е отговорна за съдбата на Юнсин. Това бе изключително жестоко от тяхна страна, а изказаха и едно още по-крайно мнение, че тя трябва да бъде изпратена в изгнание.
38
Първата божа заповед гласи: „Аз съм Господ, Бог твой, да нямаш други богове, освен Мене.“ — Бел. прев.