Благодарности на безценната ми агентка Синтия Мейсън за помощта и наставленията и на семейството ми за безспирните съвети, подкрепа и ентусиазъм. Неизмеримо щастлива съм с моя най-добър домашен читател, съпруга ми Чарлс.
Искам да изразя специална благодарност на Доминик Харман, който направи възхитителни обложки за американското и английското издания. Неизмеримо е вълнението ми да видя как драконите ми оживяват в неговото изкуство.
Избрани откъси от книгата на сър Едуард Хауи
Избрани откъси от Кратка беседа за ориенталските породи, с коментари за изкуството на драконовъдството от сър Едуард Хауи, Ф. К. О.
Представено пред Кралското дружество, юни 1801 г.
„Големите свободни драконови стада“ на Ориента станаха пословични в Западния свят. Те вдъхват едновременно страх и възхита, до голяма степен благодарение на добре познатите ни разкази на пилигримите от една ранна и по-наивна ера. Макар и извънредно ценни по времето на своето публикуване заради светлината, която хвърлят сред предшестващия ги пълен мрак, те трудно могат да бъдат от полза за модерния изследовател. Страдат от непростими преувеличения, които навремето са се считали за норма или поради искрената вяра от страна на автора, или поради по-малко невинното му, но разбираемо желание да се хареса на по-широката публика, която е очаквала всяка история от Ориента да включва чудовища и несметни наслади.
По този начин до наши дни е достигнал един, за жалост, противоречив сбор от свидетелства. Някои от тях не са по-благонадеждни от чистата фантасмагория, а останалите са изопачения на истината и е най-добре читателят да се отнесе скептично към всичките, отколкото да се довери само на някои. Ще спомена един много показателен пример — японската порода Суи Риу, позната на студентите по драконови науки от писмата на капитан Джон Сарис от 1613 година. В тях се споменава като неоспорим факт умението на представителите на породата да призовават буреносни облаци. Воден от собствения си опит, аз ще дискредитирам това забележително твърдение, което приписва способностите на Юпитер на едно смъртно създание. Виждал съм с очите си Суи Риу и съм наблюдавал неговото умение да поглъща внушителни количества вода и да ги отделя в бурни струи — талант, който го прави неизразимо ценен не само в битка, но и при защитата на дървените постройки в Япония от опасностите на пожара. Лековерният пътешественик, попаднал на такъв порой, като нищо може да си въобрази, че небесата са се отворили с гръм над главата му, но тези потопи, непридружени от светкавици или буреносни облаци, имат съвсем кратка продължителност и, разбира се, в тях няма нищо свръхестествено.
Аз самият ще се постарая да избягвам подобни грешки и ще се доверявам само на чистите факти, представени без излишна орнаментика, за да удовлетворя своята по-образована аудитория…
Можем без колебание да отхвърлим като нелепо често изтъкваното твърдение, че в Китай на всеки десет души се пада по един дракон. Ако тази цифра дори малко се доближаваше до истината и не сме напълно заблудени относно броя на населението, то тази велика нация би трябвало така да гъмжи от зверове, че злополучният пътешественик, предоставил тези сведения, едва ли е имало къде да стъпи. Обрисуваната от брат Матео Ричи ярка картина на храмовите градини с налягали едни върху други дракони — представа, която така дълго господстваше в Западния свят, не е напълно погрешна. Трябва да се проумее обаче, че в Китай драконите живеят предимно в градовете и затова присъствието им там е много по-осезаемо. Освен това те се придвижват с много по-голяма свобода и така драконът, който сте срещнали следобед на пазара, често се оказва същият индивид, който сте видели на ранната сутрешна церемония в храма и по обед — при оборите с едър добитък в покрайнините на града.
Колкото до общия брой на популацията, опасявам се, че няма източници, на които съм готов да се доверя. Писмата на покойния отец Мишел Беноа, йезуитски астроном, служил в двора на император Циенлун, обаче свидетелстват, че за рождения ден на императора са били ангажирани две роти от техния въздушен корпус, които да прелетят с акробатични номера над Летния дворец. Беноа лично наблюдавал представлението в компанията на още двама йезуитски свещеници.
Тези роти, по няколко дузини дракони едната, най-общо са еквивалентът на най-големите западни формации и във всяка служат по триста души екипаж. Двайсет и пет такива роти формират всяка една от дивизиите на въздушните сили на Осемте флага на татарите, които наброяват две хиляди и четиристотин дракона, служещи наред с шестдесет хиляди мъже. Дори само тази цифра е повече от порядъчна, а броят на ротите значително е нараснал след основаването на династията и в момента армията е почти два пъти по-многобройна. Следователно можем да заключим, че на военна служба в Китай има около пет хиляди дракона — едновременно правдоподобна и необикновена цифра, която ни дава някаква малка представа за цялостната им популация.