— Мисля, че всичко е наред.
— Много добре — каза разсеяно Лорънс.
Цялото му внимание беше насочено към британската флотилия, която той наблюдаваше с бинокъл през рамото на Темерер. В голямата си част тя се състоеше от бързоходни фрегати, наред с разнородна колекция от по-малки шлепове и няколко шестдесет и четири и седемдесет и четири оръдейни. Кралската флота нямаше да рискува големите си кораби от първи и втори ранг срещу огнедишащ дракон. Една успешна атака лесно щеше да прати в небето някой френски трипалубен, натъпкан с барут, а наред с него — и дузина от по-малките плавателни съдове.
— Всички по местата, господин Харли — рече Лорънс и се стегна.
Мичманите забързаха да сложат червена сигнална лента на сбруята. Стрелците, разположени по гърба на Темерер, частично се спуснаха отстрани на тялото му и насочиха оръжия, а останалите топмени се приведоха ниско с пищови в ръце.
Екзидий и другите дракони от голямата формация се снишиха над британските военни кораби, но оставиха полесражението на тях, като заеха важна дефанзивна позиция. Лили увеличи скоростта и Темерер издаде напрегнато ръмжене, което се усети през кожата му. Лорънс отдели един миг да се наведе и да сложи ръка отстрани на врата му. Нямаше нужда от думи. Той почувства леко облекчение на напрежението на животното, после се изправи и отново нахлузи кожената си ръкавица.
— Враг на хоризонта — слабо, но ясно доловимо се чу пискливият глас на предния съгледвач на Лили.
Думите дойдоха с вятъра, а след миг бяха повторени от младия Алън, разположен близо до крилото на Темерер.
Мъжете дружно замърмориха и Лорънс отново отвори бинокъла си, за да огледа.
— La Crabe Grande[3], мисля — каза той, подавайки бинокъла на Гранби, като тайно се надяваше произношението му да не е съвсем нетърпимо.
Почти сигурен беше, че е разпознал правилно типа на формацията, въпреки че нямаше голям опит във въздушните акции. Не бяха много строевете с по четиринадесет дракона, а формата бе силно отличима с двата си подобни на щипци реда от по-дребни животни, разположени от двете страни на групираните в центъра по-едри.
Флам дьо Глорът не се забелязваше лесно. Наблизо летяха дракони с подобна окраска за отвличане на вниманието — два от породата Папийон Ноар[4], чиито естествени сини и зелени ивици бяха боядисани в жълто, за да объркват отдалече наблюдателя.
— Ха, видях къде е! Това е Аксендар — каза Гранби, като върна бинокъла и посочи. — От задния й ляв крак липсва един нокът и е сляпа с дясното око. Хубавичко я отупахме в битката на славния първи юни.
— Виждам я. Господин Харли, предайте на всички съгледвачи. Темерер — викна той през рупора, — виждаш ли Флам дьо Глора? Тя е онази най-ниско и вдясно, с липсващия нокът. Сляпа е с дясното око.
— Видях — нетърпеливо каза Темерер и обърна леко глава. — Нападаме ли я?
— Първата ни задача е да не й позволяваме да напада нашите кораби. Дръж я под око — отвърна Лорънс и Темерер кимна бързо в отговор.
Лорънс пъхна бинокъла в малката кесийка, закачена на юздата. Вече нямаше нужда от него.
— Най-добре слез отдолу, Джон — рече. — Очаквам да предприемат абордаж с няколко от онези леки приятелчета в края на строя.
През цялото това време те бързо скъсяваха дистанцията. Внезапно моментът настъпи. Французите се обърнаха в съвършен унисон, без нито един дракон да изпадне от формацията, грациозно като птиче ято. Отнякъде се чу тихо подсвиркване. Гледката наистина бе внушителна, но Лорънс се намръщи, въпреки че сърцето му неволно запрепуска.
— Тишина!
Единият от Папийоните беше точно пред тях с широко отворена паст, сякаш за да бълва пламъци, които обаче не можеше да създаде. Лорънс се почувства странно развеселен от гледката на дракон, който се преструва. От мястото си отзад Темерер не можеше да нададе рев, не и когато Месория и Лили му бяха на пътя. Той обаче не се отказа, а вдигна лапи с извадени нокти и когато двете формации се сляха и разбъркаха, той и Папийонът се сблъскаха със сила, от която членовете на двата екипажа изпопадаха. Лорънс сграбчи юздата и успя да се изправи на крака.
— Хвани се тук, Алън — каза и протегна ръка.
Юношата висеше на ремъците си и бясно размахваше ръце и крака като някоя обърната костенурка. Той съумя да се хване със скобите и здраво се вкопчи. Лицето му бе пребледняло, със зеленикави оттенъци. Той беше нов, също като останалите съгледвачи. Нямаше и дванадесет години и още не се бе научил да внимава при спирането на дракона и при началото на битка.