— Какво са наумили? — попита Мартин и в този момент отговорът осени Лорънс.
— Боят се да не станат мишени за неговия рев — каза той достатъчно силно, че да го чуе и Темерер.
Темерер изпръхтя презрително, спря рязко насред небето и застана с лице към двойката с високо вдигната яка. По-малките дракони, без съмнение уплашени от това представление, инстинктивно се оттеглиха назад, разкривайки целта.
— Ха! — Темерер закръжи на едно място, доволен от страха, който неговата мощ предизвика.
На Лорънс му се наложи да дръпне юздите, за да привлече вниманието му към сигнала, който драконът още не бе видял.
— А, разбирам — каза той и се втурна напред, за да заеме позиция отляво на Максимус.
Лили вече летеше отдясно. Намеренията на Харкорт бяха ясни.
— Всички да залегнат — нареди Лорънс и още докато даваше заповедта, се приведе плътно до тила на Темерер.
Веднага щом заеха позиция, Бъркли прати Максимус с удивителна скорост напред, право в групираните в центъра френски дракони. Темерер задиша тежко, яката му се вдигна. Полетяха толкова бързо, че очите на Лорънс се насълзиха от вятъра, но той все пак видя Лили да се засилва за същата маневра. Максимус наведе глава и връхлетя право върху френските дракони, като просто разбутваше редиците им, благодарение на огромното си физическо превъзходство. Драконите отскачаха от двете му страни само за да налетят на рева на Темерер и киселинните струи на Лили.
Отекнаха викове на болка. Ремъците на първите загинали войници бяха отрязани и те полетяха към океана, отпуснати като парцалени кукли. Френските дракони почти спряха настъплението си, много от тях се пръснаха в паника, този път без определена стратегия. В този момент Максимус, Темерер и Лили направиха пробива. Формацията бе разбита и от Аксендар ги делеше само един Пети Шевалиер, малко по-едър от Темерер, и другият дракон примамка.
Те забавиха ход. Максимус бе останал без дъх и с мъка поддържаше летателната височина. Харкорт махаше обезумяло на Лорънс и с пресипнал глас крещеше в рупора: „Нападни я!“, въпреки че лентата, сигнализираща това, вече се вееше от гърба на Лили. Лорънс потупа Темерер и поеха напред. Лили избълва още една струя киселина и двамата защитници отскочиха встрани, като направиха достатъчно място на Темерер и той се шмугна между тях.
Отдолу дойде гласът на Гранби:
— Внимание, абордажници!
Няколко французи бяха скочили на гърба на Темерер. Лорънс нямаше време да погледне натам — Аксендар се виеше точно пред лицето му, на някакви си десет ярда от него. Дясното й око бе замъглено, лявото — зло и втренчено, с бледожълта зеница в центъра на черната еклера[6]. Тя имаше дълги, тънки рогове, извити дъгообразно от челото до самия ръб на челюстта. Отвори уста и въздухът потрепера от горещината на пламъците, които тя избълва върху тях. В онзи кратък миг, когато надникна в червената паст, Лорънс си помисли, че гледа в бездната на ада. После Темерер прибра криле и полетя надолу като камък.
Стомахът на Лорънс подскочи. Зад себе си той чу трополене и викове на изненада. И нападатели, и свои изгубиха опората под краката си. Сякаш само миг измина, преди Темерер отново да разпери криле, а вече бяха паднали много ниско и Аксендар бързо се отдалечаваше от тях, за да се върне долу при конвоя.
Най-крайните френски кораби бяха навлезли в обсега на оръдията на английските бойни кораби. Тътенът на оръдейните залпове се засили, примесен със сяра и пушек. Най-бързите фрегати вече се бяха придвижили напред, бяха подминали търговските кораби под обстрел и продължаваха към по-богатата плячка. По този начин обаче напуснаха заслона на Екзидиевата формация и Аксендар се спусна към тях. Екипажът й мяташе запалителни гранати с големината на юмрук, които тя обгръщаше с пламъци по пътя им към уязвимите британски кораби.
Повече от половината гранати падаха в морето. С Темерер по петите Аксендар не можеше да се сниши достатъчно, та мерникът на хората й да е по-точен. Лорънс обаче видя няколко да избухват в пламъци. Тънките метални снаряди се разпукваха при падането си на палубите и нафтата в тях се възпламеняваше и разстилаше в огнена локва.
Темерер изръмжа гневно, когато видя как огънят погълна платната на една от фрегатите, и мигновено усили скоростта, с която летеше след Аксендар. Той се бе излюпил на палуба, бе прекарал в открито море първите три седмици от живота си и обичаше корабите. Лорънс споделяше неговия гняв и го пришпори с думи и потупване. Той бе погълнат от преследването на Аксендар и се оглеждаше за други дракони, които можеше да й окажат подкрепа, но бе изкаран много неприятно от целенасочената си вглъбеност. Кроин, един от топмените, падна отгоре му, преди да се търколи от гърба на Темерер със зяпнала уста и протегнати ръце — ремъците му се бяха скъсали.