Той не успя да се хване за юздата, пръстите му се плъзнаха по гладката кожа на Темерер. Лорънс посегна да го сграбчи, но напразно. Момчето падна, размахва ръце в празното пространство в продължение на четвърт миля и се изгуби във водата със слаб плисък. Повече не го видяха. Точно след него падна един от вражеските войници на борда, но той вече бе мъртъв и се понесе надолу с отпуснато тяло. Лорънс разхлаби ремъците си и се изправи с извадени пищови. На борда имаше още седмина абордажници и те се биеха с всички сили. Единият, с лейтенантските нашивки, бе само на няколко крачки и в близка схватка с Куорли, вторият курсант, който трябваше да прикрива Лорънс.
Когато Лорънс стъпи на крака, лейтенантът отметна със сабя ръката на Куорли и го прободе със страховития дълъг нож в лявата си ръка. Куорли изпусна своята сабя и се хвана за раната; падна на земята и започна да плюе кръв. Лорънс имаше възможност за чист изстрел, но точно зад лейтенанта един друг от абордажниците бе съборил Мартин на колене. Гърлото на стрелеца на крилото бе открито за камата на неприятеля.
Лорънс се прицели и стреля. Мъжът падна по гръб с кървяща дупка в гърдите и Мартин се изправи на крака. Преди Лорънс да се прицели наново, лейтенантът пое риска да пререже собствените си ремъци. Той прескочи мъртвото тяло на Куорли и се хвана за ръката на Лорънс хем за да се подпре, хем да изтласка пистолета. Това бе необикновена маневра, независимо дали бе в резултат на храброст, или на безразсъдство.
— Браво! — неволно рече Лорънс.
Французинът го изгледа изненадано, но после се усмихна с нелепо момчешко изражение на опръсканото си с кръв лице и вдигна сабя. Лорънс, разбира се, разполагаше с нечестно предимство. Мъртъв бе безполезен, защото драконът, чийто капитан бъдеше убит, се обръщаше крайно освирепял към врага — безконтролен и изключително опасен. Французинът не искаше Лорънс мъртъв, а пленник, затова бе извънредно предпазлив, докато Лорънс можеше спокойно да се прицели и да го убие с най-добрия си изстрел.
В момента обаче това не бе особено уместно. Битката бе нетипична. Двамата стояха в тясната основа на тила на Темерер. Бяха така близо един до друг, че Лорънс се възползваше от опората на високия лейтенант, а французинът не пускаше Лорънс, без когото със сигурност щеше да падне. Вместо да се дуелират истински, те повече се бутаха един друг. Остриетата на сабите им не се раздалечаваха на повече от един-два инча и Лорънс започна да си мисли, че двубоят ще свърши само ако единият от тях падне.
Лорънс рискува да направи една стъпка. Това му позволи леко да се извърти и да вижда останалата част от битката над рамото на лейтенанта. Мартин и Ферис продължаваха да се бият, няколко от стрелците също, но ги превъзхождаха числено и дори само още двама вражески войници да минеха напред, Лорънс щеше да се озове в голямо затруднение. Няколко от белмените правеха опити да се качат горе, но двама от абордажниците бяха заели позиции да ги отблъскват. Джонсън бе прободен пред очите на Лорънс и падна.
— Vive l’Empereur[7] — окуражи хората си лейтенантът и се огледа.
Той набра смелост от изгодната си позиция и атакува отново, като се целеше в крака на Лорънс. Лорънс отклони удара, но сабята му издрънча странно при съприкосновението и с неприятна изненада той осъзна, че се бие с парадното оръжие, с което се бе явил предния ден в адмиралтейството. Така и не бе имал възможност да го смени.
Той започна да се бие с по-ограничени движения. Стараеше се да не посреща оръжието на французина с долната половина на своята сабя, та ако тя се счупеше, да му остане поне част от острието. Последва нов силен удар към дясната му ръка. Той отблъсна и него, но този път наистина се отчупиха пет инча от острието, които оставиха тънка драскотина по челюстта му, преди да отлетят, златисточервени от отразения огън.
Французинът разбра, че сабята е слаба и я засипа с удари, за да я раздроби на парчета. Поредното нападение — и замина още една част от острието. Сега Лорънс се дуелираше с някакви си шест инча стомана с фалшиви брилянти по посребрената дръжка, които блещукаха подигравателно и нелепо. Той стисна зъби. Нямаше да се предаде и да стане свидетел как французите пленяват Темерер. Проклет да беше, ако допуснеше това. Можеше да скочи с вик от борда и имаше надежда Темерер да го хване. Ако ли пък не, поне нямаше да е отговорен за предаването на дракона в ръцете на Наполеон.