Барам се намеси неуверено:
— Лорънс е арестуван, по дяволите, и възнамерявам да тикна зад решетките и вас, размирни кучета.
Кейнс обаче го прекъсна:
— Ще го арестувате на сутринта, след като се погрижа за крака му и за дракона. От всички долни, нехристиянски постъпки, да се атакуват ранени хора и зверове, е…
Кейнс буквално размахваше юмрук в лицето на Барам — стряскаща гледка, благодарение на стиснатия в ръката му тридесетсантиметров закривен тенакулум[9] и моралната сила на аргументите му. Барам несъзнателно отстъпи назад. Войниците с облекчение приеха това за сигнал и започнаха да се изтеглят заедно с оръдието. Барам, объркан и изоставен, бе принуден да се откаже.
Спечеленото по този начин отлагане не трая дълго. Хирурзите се почесаха по главите над крака на Лорънс. Костта не бе счупена, въпреки секващата дъха болка, докато го опипваха, за да установят нараняването. Нямаше видима рана, с изключение на огромните синьо-зелени натъртвания, покрили почти всяко ъгълче от кожата му. Главата също го болеше ужасно, но можеха да му предложат единствено лауданум, който той отказа. Наредиха му да не стъпва на крака си — съвет, колкото практичен, толкова и излишен, защото той не можеше да се задържи за дълго изправен, без да рухне на земята.
Междувременно раните на Темерер, за щастие повърхностни, бяха зашити и Лорънс успя да го придума да хапне малко въпреки възбудата му. До сутринта стана ясно, че Темерер се възстановява добре, раните не бяха инфектирани и нямаше причини отлагането да продължи. От адмирал Лентън се получи официална заповед Лорънс да се яви в щаба на поделението. Той бе занесен дотам на кресло, а Темерер остана да го чака нервен и тревожен.
— Ако не се върнеш до утре сутринта, ще те намеря — закле се той и не позволи да го разубеждават.
Лорънс трудно можеше да го успокои, без да лъже. По всяка вероятност щяха да го арестуват, освен ако Лентън не им бе повлиял като по чудо. След тези многобройни провинения бе възможно Военният съд да наложи смъртно наказание. Обикновено летците не ги бесеха за по-малко провинение от безспорна измяна. Барам обаче със сигурност щеше да го изправи пред комисия от военноморски офицери, които щяха да са далеч по-строги и нямаше да вземат под внимание въпроса със запазването на дракона на служба. По настояване на китайците Англия вече бе изгубила Темерер като боен дракон.
Ситуацията в никакъв случай не бе лесна, но най-силно го мъчеше мисълта, че бе изложил хората си на опасност. Гранби трябваше да отговаря за откритото си неподчинение, както и другите лейтенанти — Евънс, Ферис и Ригс. Имаше вероятност да ги разжалват — ужасна съдба за човек, влязъл още от дете в редиците на летците. Обикновено не отпращаха дори онези курсанти, които никога не стигаха до чина лейтенант. Вместо това им намираха някаква работа в развъдника или поделението, за да не напускат средата си.
Макар че състоянието на крака му се бе подобрило през нощта, Лорънс беше още блед и се изпоти от краткото разстояние, което рискува да измине по входните стълби на сградата. Болката се засили рязко и зашеметяващо и той се принуди да спре, за да си поеме дъх, преди да влезе в малкия кабинет.
— Боже мой! Мислех, че лекарите са ви обявили за здрав. Седнете, Лорънс, преди да паднете. Заповядайте — каза Лентън, като пренебрегна нетърпеливата гримаса на Барам и сложи чаша бренди в ръката на Лорънс.
— Благодаря, сър. Не грешите, наистина ме обявиха за здрав — отвърна Лорънс и отпи веднъж от учтивост. Главата му бе достатъчно замъглена.
— Достатъчно! Той не е дошъл тук да го глезите — обади се Барам. — Никога в живота си не бях виждал такова възмутително поведение на офицер. За бога, Лорънс, не обичам бесилото, но в този случай не бих се поколебал. Лентън обаче ми се кълне, че вашият звяр ще стане неуправляем, въпреки че не знам колко по-различен ще е от сега.
Надменният тон накара Лентън да стисне устни. Лорънс можеше само да си представя унижението, на което се е подлагал, за да създаде подобно впечатление у Барам. Лентън бе адмирал, току-що извоювал поредната голяма победа, но дори това имаше съвсем малко значение. Барам можеше да го обижда безнаказано, докато един военноморски адмирал имаше достатъчно политическо влияние и приятели, че да изисква по-уважително отношение.
— Ще бъдете уволнен от военна служба, това е вън от всякакво съмнение — продължи Барам. — Но животното трябва да замине за Китай и тук, съжалявам да го кажа, се нуждаем от вашето съдействие. Намерете начин да го убедите и ще забравим всичко, но продължите ли с непокорството, проклет да съм, ако не ви пратя на въжето. Животното ще застрелям, а китайците да вървят по дяволите.