Лорънс отчаяно се помъчи да си спомни какво беше написал — невъзможно, всичко се бе изпарило. Не помнеше почти нищо от предишния ден, освен най-основното.
— Роланд, нямам ни най-малка представа какво съм му написал. Темерер знае ли, че заминавам с него?
— Вече да, но не го научи от теб. Лентън ми каза, когато дойдох да те търся — и тя му подаде лист хартия.
Почеркът и подписът бяха неговите, иначе написаното бе напълно непознато и безсмислено:
Темерер,
Не се бой, аз отивам. Небесният син няма да толерира повече отлагане. Барам ме пуска. „Преданост“ ще ни спаси. Моля те, хапни нещо.
Л.
Лорънс гледаше бележката с недоумение и се чудеше как е могъл да напише подобно нещо.
— Не помня и една дума. Не, почакай, „Преданост“ е името на кораба, а принц Юнсин нарече императора „Небесния син“, макар че нямам представа защо съм повторил това богохулство. — Той й върна бележката. — Изглежда, не съм бил на себе си. Моля те, хвърли я в огъня и върви кажи на Темерер, че вече съм добре и ще се видим скоро. Би ли позвънила за камериер, трябва да се облека.
— Струва ми се, че е по-добре да останеш в леглото — отвърна Роланд. — Полежи си още. Доколкото разбирам, в момента нямаш бърза работа, а Барам иска да говори с теб. Лентън също. Отивам да съобщя на Темерер, че нито си умрял, нито ти е пораснала втора глава. Ще кажа на Емили да ви е на разположение, за да си предавате съобщения с него.
Лорънс отстъпи. Всъщност наистина не бе в състояние да стане, а щом Барам желаеше да разговарят отново, трябваше да запази всичката си налична сила. Този път обаче беше пощаден. Лентън го посети сам.
— Е, Лорънс, боя се, че ви очаква дяволски дълго пътуване, и се надявам да го прекарате добре — каза той, като си придърпа стол. — През деветдесетте години, когато плавах за Индия, ни застигна тридневна буря. Дъждовните капки замръзваха, докато падаха, и драконите не можеха да литнат над облаците, за да си отдъхнат. Клетата Обверсария беше болна през цялото време. Няма нищо по-неприятно от дракон с морска болест — и за него, и за теб.
Лорънс не беше командвал транспортен кораб за дракони, но ясно си представи картината.
— Радвам се да отбележа, сър, че Темерер няма да има подобни затруднения и всъщност обича пътуването по море.
— Ще видим колко го обича, ако попаднете на ураган — поклати глава Лентън. — Не че очаквам някой от двама ви да възрази, предвид обстоятелствата.
— Ни най-малко — искрено отвърна Лорънс.
Той предполагаше, че просто скача от трън та на глог, но междувременно бе благодарен за свободното падане. Плаването щеше да продължи с месеци и имаше място за надежда. Докато стигнеха Китай, можеше да се случи какво ли не.
Лентън кимна:
— Приличате на призрак, затова ще бъда кратък. Съумях да убедя Барам, че е най-добре да си оберете крушите, във вашия случай — екипажа. В противен случай някои от офицерите ви ги очакват доста неприятни последици. Най-добре да тръгнете по-скоро, преди той да е размислил.
Това бе поредното неочаквано облекчение.
— Сър — рече Лорънс, — трябва да знаете колко дълбоко съм ви задължен…
— Глупости, не благодарете на мен. — Лентън отметна прошарената си коса от челото. — Дяволски съжалявам за всичко това, Лорънс. На ваше място аз отдавна да съм побягнал презглава. Грозна беше тая работа.
Лорънс не знаеше какво да отговори. Не бе очаквал съчувствие и не мислеше, че го заслужава. След миг Лентън продължи по-оживено:
— Съжалявам, че не ви давам време да се възстановите, но на борда няма какво друго да правите, освен да си почивате. Барам им обеща „Преданост“ да отплава след седмица, но, доколкото разбирам, няма да му е лесно да намери капитан дотогава.
— Мислех, че капитан ще е Картрайт — каза Лорънс, воден от някакъв бегъл спомен.
Той не бе спирал да чете вестника „Морски хроники“ и следеше назначенията на корабите. Името на Картрайт изплува в паметта му. Преди много години бе служил заедно с него на „Голиат“[10].
— Да, „Преданост“ трябваше да отплава за Халифакс, където в момента се строи друг кораб за капитана. Не могат обаче да го чакат да завърши двугодишното плаване до Китай и обратно — каза Лентън. — Ще се намери някой друг, бъдете подготвени.
— Може да разчитате на това, сър — отвърна Лорънс. — Дотогава ще съм се съвзел.
Този оптимизъм вероятно беше неоправдан. След като си тръгна Лентън, Лорънс се опита да напише писмо, но откри, че не може да се справи. Главата го болеше непоносимо. За щастие Гранби се отби да го види след час. Беше изпълнен с въодушевление за предстоящото пътешествие и гледаше отвисоко на рисковете, които бе предприел в кариерата си.
10
Реално съществувал линеен кораб със 74 оръдия, участвал в Битката при Нил (1798 г.). — Бел. прев.