Той нямаше намерение да инструктира Роланд да лъже и, естествено, не можеше да й възлага по-различни задачи от обикновено, но тайно и силно се надяваше истината да остане скрита. Роланд беше едва на единайсет години и от пръв поглед нямаше да се разбере, че е момиче — с тези панталони и къса куртка. Самият Лорънс преди време я беше взел за момче. В същото време той имаше силно желание да види дружески, или поне не враждебни отношения между летците и моряците, а при по-близко общуване никой нямаше да пропусне да забележи истинския пол на Роланд.
За момента случаят бе повече на нейна страна. Докато се занимаваха с товаренето на кораба, матросите на висок глас обсъждаха хората, които си нямали друга работа, освен да се возят като пътници. Неколцина от тях коментираха как преместените въжета били нахвърляни безразборно и се заеха да ги намотават наново без видима нужда. Лорънс поклати глава и запази мълчание. Хората му бяха в правото си, но той не можеше да смъмри мъжете на Райли, защото това нямаше да доведе до нищо добро.
Темерер също забеляза случващото се. Той изсумтя, а яката му почна да се надига.
— На мен това въже ми изглежда идеално — каза. — Екипажът ми много внимаваше, когато го премести.
— Всичко е наред, приятелю. Никога не е излишно да се пренамотае едно въже — бързо се намеси Лорънс.
Той не се изненада, че Темерер вече бе прехвърлил покровителственото си отношение и над екипажа — бяха заедно от няколко месеца. Моментът обаче бе повече от неподходящ. Моряците бяха нервни от присъствието на дракон и ако Темерер се включеше в някой спор и вземеше страната на хората си, това само щеше да нагнети напрежението на борда.
— Не се засягай — добави Лорънс, като галеше хълбока на Темерер, за да привлече вниманието му. — Началото на едно плаване е много важно. Трябва да сме добри спътници, вместо да поощряваме съперничеството между хората.
— Така е, предполагам — отвърна Темерер и се отпусна, — но не сме сторили нищо нередно. Те не са прави да недоволстват.
— Скоро потегляме — Лорънс искаше да смени темата. — Приливът започна, а мисля, че в момента товарят и последния от сандъците.
При нужда на „Преданост“ можеше да се натоварят до десет средни на ръст дракони. Темерер не беше чак толкова тежък, а на борда имаше много внушителна площ за съхранение на товари. Въпреки това количеството багаж на китайската делегация изглеждаше застрашително за капацитета на кораба. Това шокира Лорънс, който бе навикнал да пътува само с един моряшки сандък. Беше прекалено дори за този многоброен антураж.
Той се състоеше от петнайсет войници и поне трима лекари — един за принца, един за другите двама дипломати и един за останалите придружаващи лица, всеки със свой асистент. Освен тях и преводача имаше двама готвачи с помощници, около дузина лични прислужници и още толкова мъже с неясни функция. Сред тях бе и един господин, представен като поет, но Лорънс се усъмни в точността на превода — може би имаха предвид „писар“.
Само гардеробът на принца заемаше двайсетина сандъка с умела дърворезба и златни панти и ключалки. Боцманският камшик неведнъж плющя заради по-предприемчивите моряци, които се опитаха да ги разкъртят. Многобройните чували с храна също трябваше да бъдат прехвърлени на борда, а тъй като вече веднъж бяха изминали пътя от Китай, започваха да се износват. За огромна радост и възхита на кръжащите чайки един четиридесеткилограмов чувал с ориз се скъса и моряците трябваше през няколко минути да разпръсват облака от екзалтирани птици, за да си вършат работата.
Малко по-рано, при качването на борда бе настъпила голяма суматоха. Придружителите на Юнсин настояха да им се направи мостик до самия кораб. Това беше напълно невъзможно, дори „Преданост“ да бе акостирал достатъчно близо до дока, защото палубата му беше висока. Клетият Хамънд изгуби почти час да ги увещава, че няма нищо унизително или рисковано в това да те издигнат с въжета, и в своята безпомощност сочеше кораба като безмълвен аргумент. Накрая отчаяно бе попитал Лорънс:
— Капитане, това вълнение опасно ли е?
Въпросът беше абсурден. Вълните нямаха и пет фута, въпреки че от време на време режещият вятър отъркваше чакащата баржа във въжетата на пристана. Придружителите обаче не се задоволиха дори с учудения отрицателен отговор на Лорънс. Изглежда, никога нямаше да се качат на борда, но най-накрая самият Юнсин се отегчи от чакането и приключи спора, като слезе от драпирания си стол носилка и се качи на лодката. Не обърна внимание нито на шетнята на разтревожените си слуги, нито на подадените от екипажа на баржата ръце.