Трип, най-младият курсант на Райли, беше закръглен и неприятен дванайсетгодишен младеж, който бе на борда само благодарение на семейните връзки и тази вечер бе поканен повече с педагогическа цел, отколкото заради компанията му. Той скришом се мъчеше да имитира стила на китайците, като бе хванал наобратно вилицата и ножа наместо пръчици. Усилията му не даваха особен резултат, само оскверниха чистите му бричове. Той седеше в дъното на масата, далеч от строгите погледи, а мъжете до него бяха прекалено заплеснати другаде, за да го забележат.
Сун Кай бе заел почетното място най-близо до Райли. За да отклони вниманието му от гротескното държание на момчето, Райли колебливо вдигна чаша към него, погледна Хамънд с крайчето на окото си и каза:
— За ваше здраве, сър!
Хамънд измърмори превода и Сун Кай кимна, вдигна своята чаша и учтиво отпи, но съвсем малко — това беше подсилена с бренди мадейра, питие за оцеляване в морска буря. За момент вечерта изглеждаше спасена. Останалите офицери най-накрая си припомниха задълженията си на джентълмени и започнаха да вдигат тостове за гостите. Пантомимата с вдигането на чаши бе напълно разбираема и без превод и доведе до затопляне на отношенията. На масата взеха да се разменят усмивки и кимвания. Лорънс чу Хамънд до себе си да изпуска почти недоловима въздишка и най-накрая да започва да се храни.
Лорънс знаеше, че не изпълнява своите задължения. Коляното му бе притиснато в крака на масата и той не можеше да опъне болния си крак, а въпреки че бе отпивал съвсем по малко, главата му вече бе замаяна. Той само се надяваше да не се изложи и реши след вечеря да се извини на Райли за своята инертност.
Третият лейтенант на Райли, мъж на име Франке, запази непочтително мълчание при първите три тоста. Седеше сковано и вдигаше чаша с безмълвна усмивка, но накрая виното развърза езика му. Той беше служил на търговски кораб в Индия и очевидно знаеше няколко израза на китайски. Сега изпробваше по-малко нецензурните върху седналия срещу него чужденец — млад, гладко избръснат мъж на име Йе Бин, дългунест под изящната си роба, който се оживи и започна да му отговаря със собствените си оскъдни познания по английски.
— Много… хубав… — каза и се запъна, защото не можа да намери думи да довърши комплимента.
Франке му предложи няколко възможности, които му се сториха логични — вятър, нощ, вечеря, — но Йе Бин поклати глава. Накрая направи знак на преводача, който каза от негово име:
— Поздравления за вашия кораб, конструиран с толкова умение.
Подобна похвала бе най-лесният път към сърцето на един моряк. Райли я дочу и спря разпокъсания си двуезичен разговор с Хамънд и Сун Кай за поетия южен курс, за да каже на преводача:
— Моля, благодарете на джентълмена за любезните думи и му кажете, че се надявам всички да се чувстват удобно тук.
Йе Бин сведе глава и каза чрез преводача:
— Благодаря ви, сър, удобствата са много по-големи от онези по пътя ни на идване. Пристигнахме с четири кораба, а единият се оказа отчайващо бавен.
— Капитан Райли, разбрах, че в миналото сте минавали през нос Добра надежда — грубо ги прекъсна Хамънд и Лорънс го изгледа с почуда.
Райли също изглеждаше изненадан, но му отговори учтиво. Франке обаче бе прекарал последните два дни във вонящия трюм, за да организира подреждането на багажите, и сега каза с известна пиянска безочливост:
— Само четири кораба? Чудно как не са ви трябвали шест. Сигурно сте били натъпкани като сардини.
Йе Бин кимна:
— Съдовете бяха малки за толкова дълго плаване, но всяко неудобство е радост, когато е в служба на императора. Във всеки случай, по онова време вашите кораби бяха най-големите в Кантон.
— О, значи за пътуването насам сте наели търговски кораби? — попита Макреди.
Той беше лейтенант от флота, слаб като върлина, жилав и енергичен. Носеше очила, които изглеждаха не на място на покритото му с белези лице. Въпросът не бе зададен с лоши чувства, но несъмнено се долавяше намек за превъзходство. Потвърждение бяха и разменените между моряците усмивки — французите ги бива да строят кораби, но не и да плават с тях, испанците са кибритлии и недисциплинирани, китайците въобще не разполагат с флот. Това бяха често повтаряни клишета сред моряците и потвърждението им носеше радост и самодоволство.
— Четири кораба в кантонското пристанище, а вие сте напълнили трюмовете с багаж, вместо с коприна и порцелан. Сигурно ви е излязло солено — добави Франке.