— Колко странно, че го казвате — отвърна Йе Бин. — Въпреки че пътувахме под флага на императора, един капитан наистина настоя да му платим, а после дори се опита да отплава без разрешение. Трябва да го бе обладал някой зъл демон, че да се държи така налудничаво. После официалните лица от Компанията[14] намериха лек за човека и на него му бе позволено да ни поднесе извиненията си.
Франке погледна неразбиращо:
— Как така ви качиха на борда, щом не сте им платили?
Този път неразбиращо погледна Йе Бин, учуден от подобен въпрос.
— Корабите бяха конфискувани с указ на императора. Какво друго можеха да направят?
Той сви рамене, сякаш за да приключи темата, и отново насочи вниманието си съм блюдата. Изглежда, смяташе, че тази информация е по-маловажна от тарталетите с мармалад, които готвачът на Райли поднесе.
Лорънс рязко остави ножа и вилицата. Апетитът му поначало не беше голям, но сега съвсем се стопи. Говореха така непринудено за конфискацията на британски кораби и имущество, за принудителното слугуване на британски моряци на чужд трон, че за миг той си помисли, че не е разбрал правилно. Редно бе всеки вестник в страната да вдигне шум за подобен инцидент, редно бе правителството да повдигне официално възражение. Тогава погледна Хамънд. Лицето на дипломата бе бледо и обезпокоено, но не и изненадано. Всичките съмнения на Лорънс се изпариха, когато си припомни жалкото, почти раболепно държание на Барам и опитите на Хамънд да смени темата на разговора.
Истината осени останалите англичани само миг по-късно и тихото шушукане на офицерите обиколи масата. Райли, който в това време отговаряше на Хамънд, забави думите си и накрая замлъкна, въпреки че Хамънд отново настоя:
— Трудно ли го прекосихте? Надявам се да не ни застигне лошо време по пътя.
Беше късно. Настъпи пълна тишина, в която се чуваше само шумното мляскане на младия Трип. Помощник-капитанът Гарнет смушка момчето с лакът и затихна дори този звук. Сун Кай остави чашата с вино и огледа намръщено цялата маса. Беше доловил промяната в атмосферата и струпването на буреносни облаци. Всички бяха доста подпийнали, въпреки че едва бяха преполовили блюдата си, а мнозина от офицерите бяха млади и сега почервеняха от унижение и гняв. Не един моряк, останал на брега поради временен мир или липса на влияние, бе намирал работа на корабите на Източноиндийската компания. Между британския флот и търговското дружество съществуваха здрави връзки, затова и обидата бе почувствана особено силно.
Преводачът стоеше встрани с разтревожено изражение, но повечето китайци още не бяха схванали какво става. Един от тях се засмя с глас на някаква забележка на съседа си и този звук отекна самотен в помещението.
— За Бога — внезапно изрева Франке, — иде ми да…
Съседите му го хванаха навреме за ръцете и му попречиха да стане от стола, като му шъткаха с притеснени погледи, но започнаха да се чуват други шушукания.
— И седят на нашата маса! — каза един мъж и събеседниците му ядно се съгласиха с него.
Всеки момент можеше да избухне катастрофална експлозия. Хамънд се опитваше да каже нещо, но никой не го слушаше.
— Капитан Райли — рязко и високо се обади Лорънс, за да обуздае яростните шушукания, — ще бъдете ли така добър да ни запознаете с курса на нашето пътуване? Господин Гранби живо се интересуваше от маршрута, който ще следваме.
Гранби, който седеше няколко стола по-надолу с пребледняло под слънчевия загар лице, се сепна, но след малко кимна към Райли с думите:
— Да, наистина, направете ми тази услуга, сър.
— Разбира се — отвърна Райли, може би малко сковано.
Той посегна към сандъка зад себе си, където стояха картите. Сложи една на масата и проследи курса, като говореше малко по-високо от обикновено.
— Щом напуснем Ламанша, трябва да заобиколим отдалече Франция и Испания. После ще се върнем от открито море и ще следваме плътно бреговата линия на Африка. Ще спрем на нос Добра надежда до началото на летния мусон, може би за седмица или три, в зависимост от скоростта ни. Този вятър ще ни отведе чак до Южнокитайско море.
Тягостното мълчание бе нарушено и скоро се подновиха задължителните разговори на маловажни теми. Сега обаче никой не се обръщаше към китайските гости, само Хамънд разменяше по някоя дума със Сун Кай, но дори той замлъкна след неодобрителните погледи. Райли поръча да сервират пудинга и вечерята се отправи към катастрофален и много по-ранен от обичайното край.
Зад стола на всеки морски офицер имаше моряци в ролята на прислуга и те започваха да мърморят неодобрително. Когато Лорънс се върна на своята палуба, изкатервайки стълбата най-вече със силата на ръцете си, те вече бяха излезли и новината беше обиколила кораба от край до край, дори бе накарала летци и моряци да си говорят през въображаемата си граница.
14
Британска източноиндийска компания — сформирано през 1600 г. дружество за търговия с Изтока, което в 250-годишната си история се превръща в огромна икономическа, политическа и военна сила. — Бел. прев.