— Трябва да ви скрием долу — каза Гранби и го подхвана за ръката, като викна Мартин.
Лорънс го погледна учудено и ужасено. Гранби дори не забеляза, а Мартин, който подхвана лявата му ръка, изглежда, не видя в това нищо притеснително.
— Няма да напусна палубата — отсече Лорънс.
Мичман Калоуей дойде задъхан със сандъка в ръце.
След миг първата осветителна ракета изсвистя сред ниските гласове и небето се озари от жълто-бяла искра. Чу се рев на дракон, но твърде гърлен, за да е на Темерер. В краткия миг, в който проблесна светлина, Лорънс зърна Темерер да кръжи закрилнически над кораба. Фльор дьо Нюитът му се бе изплъзнал в тъмното и летеше малко встрани, с извърната от искрата глава.
Темерер изрева и се стрелна към френския дракон, но ракетата угасна и падна, и всичко отново потъна в непрогледен мрак.
— Още една, още една, по дяволите! — викаше Лорънс към Калоуей, който все още се взираше в небето като всички останали. — Трябва му светлина, не спирай да ги изстрелваш.
На помощ му се притекоха още хора от екипажа, но се престараха и изстреляха три сигнални ракети наведнъж. Гранби скочи натам, за да попречи на прахосничеството им. Скоро влязоха в ритъм и ракетите започнаха да излитат равномерно една след друга. Всяка нова светла искра се разпукваше с изчезването на предишната. Около Темерер се струпа облак дим, който той разпръсна с криле в бледата жълта светлина, когато нападна Фльор дьо Нюита с рев. Френският дракон пикира, за да му избяга, и бомбите му изпопадаха с плисък във водата, без да нанесат щети.
— Колко осветителни ракети ни останаха? — тихо попита Лорънс.
— Към четири дузини, не повече — отвърна мрачно Гранби. Намаляваха с голяма скорост. — Говоря за нашите заедно с тези на „Преданост“. Корабният оръжейник ги донесе всичките.
Калоуей забави темпото на изстрелване, за да им стигнат стопяващите се боеприпаси за по-дълго. Така между светлите проблясъци отново настъпваше пълен мрак. Очите им смъдяха от пушека и усилието да се взират в слабата, заглъхваща светлина на ракетите. Лорънс само си представяше как се чувства Темерер сам, полусляп и в битка с опонент в пълно бойно снаряжение.
— Капитане — извика Роланд, като му махаше от перилото на щирборда.
Мартин помогна на Лорънс да тръгне натам, но преди да стигнат до него, избухна една от последните осветителни ракети и за момент океанът зад кораба се освети съвсем ясно. Две френски тежки фрегати наближаваха с попътен вятър, а от двете страни на „Преданост“ настъпваха дузина лодки, претъпкани с мъже. Видя ги и морякът на вахта.
— Кораб на хоризонта, абордажници! — изрева той и отново настъпи суматоха.
Матросите хукнаха през палубата, за да опънат мрежата срещу абордажници, а Райли застана на големия щурвал с кормчията и двама от най-яките си моряци. Те започнаха с отчаяна припряност да обръщат кораба, за да посрещне атаката странично. Нямаше смисъл да бягат на френските фрегати. В този вятър те щяха да развият най-малко десет възела и „Преданост“ нямаше да им се изплъзне.
В комина на камбуза кухо отекнаха думи и топуркането на множество крака към борда с оръдията. Курсантите и лейтенантите на Райли подреждаха хората по местата им до оръдията. Повтаряха инструкциите с пискливи, нервни гласове в опита си да набият в главите на сънените и объркани мъже онова, което бяха упражнявали с месеци.
— Калоуей, спри осветителните ракети!
Лорънс даде тази заповед с нежелание. Мракът щеше да направи Темерер уязвим за атаките на Фльор дьо Нюита, но трябваше да запазят ракетите, докато не се появеше по-сгоден случай да нанесат сериозен удар на френския дракон.
— Готови за отблъскване на абордажниците — изрева боцманът.
„Преданост“ най-сетне се изравни с вятъра и настъпи миг на тишина. Някъде там в мрака продължаваха да плискат гребла, долиташе далечен глас, който ритмично отброяваше на френски. Тогава Райли извика „огън“.
Оръдията изреваха и пръснаха червен огън и пушек. Невъзможно бе да се разбере какви щети бяха нанесли, освен по смесицата от викове и шум на разтрошено дърво, която им показа, че поне един изстрел бе улучил целта. Стрелбата разклати борда, докато „Преданост“ правеше тромавия си завой. След първия залп си пролича неопитността на екипажа.
Най-накрая, поне четири минути по-късно първото оръдие се обади повторно, второто въобще не се обади, третото също. Четвъртото и петото гръмнаха едновременно и звукът от щетите бе по-ясно доловим, но шестото гюле цамбурна право във водата, както и седмото и Пърбек извика:
— Прекратете огъня!